"Икономика и организация на предприятието"

 

Икономика и организация на предприятието като икономическа дисциплина. Предмет, обект, структура.

Икономика на предприятието като икономическа наука – икономическите науки, които изучават възникването и развитието на отделни обществени явления и процеси и обществото като система се отнасят към обществените науки. Централно място сред тях заемат икономическите научни дисциплини. Те имат особено практическо значение за стопанското развитие на една държава. Икономиката като наука има за обект на изследване и анализ икономическата система като цяло заедно с нейните подсистеми на различни равнища на управление.
За предмет икономическите закони, закономерности и особеностите на тяхното проявление с конкретния обект. Икономиката се разширява и развива в зависимост от развитието на общественото производство на материалните блага и тяхното разпределение. Особеностите на различните отрасли, подотрасли, стопански организации и предприятия като обект на изучаване налагат своите характерни черти върху икономическите науки.
Според равнището и обхвата на обекта, икономическите явления и процеси и тяхното проявление на различни равнища икономическата наука се обособява като:

• Макроикономически – макроикономика, която от своя страна обеснява растежа на производството в държавата, икономическата нестабилност или просперитет, влиянието на външните икономически отношения върху развитието на националаната икономика
• Отраслови – тук се включват икономиката на индустрията на селското стопанство, търговия, транпорт, индустрия
• Микроикономически науки – включват се микроикономиката, икономиката на предприятието, които изучават икономическите процеси и явления в предприятията, фирмите и пазарите. Икономика на предприятието сред системата от икономически науки, представлява система от икономически знания за създаването изграждането стартирането и развитието на стопанските организации и предприятия. Основната цел и функция на тази учебна дисциплина е разрширяване на научния и икономически кръгозор, опознаване на предприятието с оглед повишаване на ефективността му.

Основен обект на икономика на предприятието е предприятието с неговите поделения, цехове и участъци, които формират неговата вътрешна страна и връзките с други предприятия и институции, които формират неговата външна страна. Предприятието е самостоятелна производствено-стопанска единица, юридическа личност, основна структурна и икономическа единица в националното стопанство. То разполага с необходимото имущество и кадри на входа получава производствените ресурси, осъществява производствения(трансформационен процес), на изхода реализира продукция или услуги с цел печалба или задоволяване на определени потребности. Тази печалба предприятието може да използва за реинвестиране, което реинвестиране е елемент на собствения капитал, а може и да бъде разпределена под формата на дивиденти.
Разнообразието и качественото различие между предприятията е наложило да се дефинират чрез средните критерии:

• Според размера
  • Микро предприятия
  • Малки
  • Средни
  • Големи – могат да са големи, много големи, най-големи и това води до монополи. Монополите са 2 вида – институционален тип и естествен тип монопол
  • Тези размери се променят според мащаба на икономиката на отделна страна. Това се определя според 3 показателя, наетите лица, стойността на дълготрайните материални активи и според обема на реализираната продукция.
• Според предмета на дейност
  • Търговски
  • Сервизни
  • Транспортни
• Според формата на собственост
  • Индивидуални
  • Семейни
  • Колективни
  • Кооперативни публични
• Според юридическата форма имаме:
  • ООД
  • ЕООД
  • АД
  • ЕАД
  • ЕТ
  • КДА
  • КД

Предмет на икономиката на предприятието са икономическите проявления и закономерности. Особеностите на тяхното проявление при стартиране и развитие на стопанската дейност в предприятието. Стопанската дейност е проява на трудовата дейност насочена към производството на блага и услуги за задоволяване на обществените потребности.
В дейността на предприятието трябва да разграничим производството, в което се преобразуват ресурсите в продукт, да разграничим ресурсите на входа на предприятието и да разграничим продукта на изхода на предприятието необходим за потреблението. Предприятието участва в двата полюса на икономиката, производството и потребление. В този процес на производство и потребление се включва и пазара, който е връзката между производство и потребление, в която връзка търговците се срещат с тези които предлагат стоката и услагата, следователно икономика на предприятието има за обект и предмет не отделно взето абстрактно предприятие, а конкретна икономическа и структурна единица с още по конкретна производствена стопанска дейност.
Икономика на предприятието е една от основните икономически учебни дисциплини, която включва система от икономичеки знания, за стартирането и функционирането на стопанските организации и предприятия, тя заема централно място сред икономическите науки, които изучават националното стопанство на микроравнище.

Предприятието основна структурна и икономическа единица на националното стопанство

Основни понятия:

• Стопанска дейност – постоянно осъществявана дейност от търговеца, която е негова професия, за производство на определени стоки или услуги, които задоволяват потребностите на купувачите.
• Фирма е наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва.
• Предприятия – основни стопански единици, които произвеждат продукт или предлагат услуги, предназначени за реализация и задоволяване потребностите на други лица или организации. Главната им цел е получаването на определена печалба.
• Стопанската дейност по смисъла на търговския закон включва производство и продажба на стоки, собствено производство, покупка на стоки с цел продажба, преработка. Вклюва покупка и продажба на ценни книжа, комисионни, транспортни, застрахователни, банкови, лизингови и други сделки с интелектуална собственост. Включва се още туристически, хотелиерски, информационни и други услуги, както и покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба. Стопанската дейност се осъществява от 2те стопанско организационни форми – предприятия или фирми, които често се отъждествяват. Според правната и нормативна уредба между тях има разлика.

Всяка фирма според търговския закон може да включва още означение за предмета на дейност, имената на съдружниците и друга избрана добавка задължително изписани на български език. Осъществяването на търговска дейност, задължително предполага наличието на регистрирана фирма с определено наименование. Населенето място където се намира и функционира централното управление на фирмата се определя като седалище на тази фирма. Адресът конкретизира мястото, където е централния офис и където се осъществява управлението на фирмата и нейните клонове. Дадена фирма или трговско дружество може да включва в своята структура няколко предприятия, като всяко предприятие може да има клон извън населенето място, където се намира неговото седалище. Клонът не е правен субект, той е част от предприятието, собственикът на предприятиетот и клонът е един и същ следователно клонът е част от имуществото на предприятието. Изследването и анализа на управлението на предприятието предполагат един подход към понятията за основния обект и субект на производствено стопанска дейност. Предприятието е сложна производствена стопанска система, която следва да се изучава от производствена, техническа, икономическа, социална организационно, управленска и други гледни точки. Главните негови характеристики и особености се изразяват предимно в закупуването и наемането на ресурси. Преобразуването на тези ресурси в продукти или услуги, тяхната продажба, притежаването на имуществена, социална, организационно управленска самастоятелност и определено наименование, което изразява предмета на неговата дейност.
Основни принципи при изграждане на предприятието:

• Истинност и обективност – фирмата или предприятието трябва реално да съществува. Наименованието да отговаря на истината и да не заблуждава. Трябва да дава точна информация за неговия собственик и правен субект.
• Разраничаване и атрактивност – всяко ново предприятие трябва ясно и разграничително да се различава от съществуващите.
• Стабилност – при смяна на собственика или наименованието на предприятието то продъжлава да функционира, като се запазват предмета на дейност и това изходно положение е доказателство за фирмената стабилност.
• Публичност – регистрирането на предприятието в търговския регистър гарантира неговата публичност. Регистърът е открит списък, в който са вписани всички правноправни търговци и всеки заинтересован може да ползва информация. В него задължително се регистрират фирмата с точен адрес, предмет на дейност, собственик лично носещи отговорността съдружници. Ръководството на фирмата, ако има търговски представителства и техния обхват, пълномощия
• Защитеност – наименованието на предприятието може да се употребява само от търговеца, който го е регистрирал. Ако някой ползва това право ще понесе съответно обещетение за вредите и щетите. Забранени са добавки в наименованията, които могат да доведат до заблуда на клиенти, партньори

Основни функции на предприятиетто:

• Маркетинг – това е функция чрез която предприятието контактува с външната среда т.е. с потребителя и включва проучванията на пазарите, дейността по пласментта на стоките и услугите, изучаване на потребностите, изучаване потреблението на конкурентите, както и осъвършенстване на продуктовата, пласментната и ценовата политика и стимулиране продажбите на пазара.
• Иновации – свързани са с реализиране на нови продукти, нови технологии, нови организации и усъвършенствани такива. Иновацията е всяка позитивна новост породена от новостите създадени от научно техническия прогрес и реализирани в практиката като нововъведения, нови прудкти, технологии и т.н. Отговорът на тези новости е провокират от научно техническия прогрес и от изискванията на маркетинга да отговори на тези потребности.
• Финансиране и инвестиции – това са дейности, респективно функции на предприятието, които протичат или паралелно с производствената дейности или самостоятено. Финансовата дейност е първата дейност, с която трябва да започне да функционира предприятието. Тя е свързана с набирането на капитал, след като се набави капитал, ние го влагаме(инвестираме) и го оползотворяваме, което е производствената дейност. Финансирането най-общо става от вътрешни и външни източници. Вътрешни са амортизация, неразпределена печалба и др. Собствения капитал включва – основен капитал, резерви, печалба. Външни източници са кредити и др. След като сме набрали капитала имаме инвестиране. Това е инвестиране на капитала в средства за производство(средства на труда(ДА) и предмети на труда(КА ))
• Производство – включва създаването на необходими условия за ефективно съединяване на 3те основни елемента на производство – човешки ресурс, средства на труда, предмети на труда. В резултат на което се създава готовата продукция. Производствената функция е важна за създаването на качествена и конкурентносбособна продукция.
• Управление на човешки ресурси – включват се всички дейности свързани с подбора, разпределението и използването на кадрите, както и обучението, квалификацията и преквалификацията на персонала, както и заплащане, стимулиране и мотивация на кадрите, подобряване условията на труда, обслужването на работните места, подобряването на трудовите взаимоотношения
• Информационно осигуряване и мениджмънт – осигуряването на необходимата информация за всички структури и дейности на предприятието е условия за нормална работа и добро управление. Това изисква да се подържат база данни за пазарите, конкурентите, производството, персонала ако към производството на едно предприятие, ако към производството се добавя и доставката на продуктите и след продажбеното обслужване тази сфера дейности се нарича инжинеринг.

Системна характеристика на предприятието – то се разглежда като икономическа система и обикновено като такава система то е с вход, трансформационен процес и изход. Системната характеристика предполага и изследване и анализ на:

• Околната среда(външна) – включва външните за предприятието естествени и изкуствени системи, елементи, вързки между тях, които са извън управлението и контрола на предприятието, но оказват съществено влияние върху изграждането, стартирането, функционирането и разрастването на дейността на предприятието. Най-голямо влияние на околната среда оказват, клиенти, пазари, конкуренти, доставчици. Не бива да се подценява и въздействието на политическите, икономическите, юридическите, социалните и други фактори на околната среда. При изследването и анализа на външните фактори е необходимо да се отчита тяхното положително или отрицателно влияние. Подобен подход ще повиши конкурентно способността и ефективността от дейността на предприятието.
• Конкретната бизнес среда(вътрешна) – подобрението на вътрешната среда е важен аспект от системната характеристика и от съществено значение за добри резултати. Тя е пряко свързана с основните ресурси, като материални, технически, финансови, човешки. Все по-голямо значение и в бъдеще ще придобият технологичните ресурси, свързани с разработване и внедряване на нови модерни технологии, енерго и материално спестяващи, което повишава рязко производителността на труда в предприятието и решаването на тези проблеми са в пряка връзка с качеството и управлението на човешките ресурси

Преобразуване и обединяване на предприятия:

• Концентрация на производството и управлението
• Сливане
• Вливане
• Разделяне
• Отделяне
• Коопериране

Форми на обединяване на предприятия според търговсия закон

• Консорциум – договорно обединяване на търговци(предприятия) за осъществяване на определена дейност
• Холдинг – по своята юридическа форма е акционерно дружество, командитно дружество с акции или дружество с ограничена отговорност

Организация на предприятието

Терминът организация е понятие, което се изолзва много активно, не само в икономическата теория, но и извън нея. Произходът на понятието организация има своите корени в гръцкия и латинския език. От гръцки връзката е с понятието органо, което означава интсрумент, оръдие, средство. От латински връзката е с понятието организо, което означава устройва, предавам завършен вид. Научното значение на понятието може да се определи от позицията на следните аспекти:

• Институционален – организацията представлява обект система, която притежава сложна вътрешна структура. Нарича се още обектова организация, която е структурирано множество от хора, което с помощта на други ресурси полага усилия за постигане на определена цел.
• Функционален – от тази гледна точка организацията е дейност, която отделния субект или специализиран орган извършва по подреждането и обвързването на елементите на една система. Организацията се разглежда в динамика, като процес, действие, дейност и се отъждествява с изпълнението на управленската функция организиране.
• Атрибутивен – организацията е състоянието на подреденост между елементите на системата като нейна вътрешна форма и структура. В този случай организацията се разглежда в статика, т.е. като състояние към даден момент и представлява нивото на организираност на системата.

Организацията на предприятието представлява дейността по подреждането и обвързването на факторите в резултат на чието взаимодействие протичат различните видове процеси в предприятието, както и състоянието на подреденост между тях постигнато в следствие на това към даден момент. Организирането се осъществява във времето и в пространството.
Организацията като наука възниква в края на 19век и началото на 20век. Класическата организация на предприятието го разглежда като затворена система, а индивидът като рационален. Тя абсолютизира ролята на техниката йерархията в контрола на ръководителя на дълбокото разделение на труда и на парите като единствен стимул за труд. Съвременната организация разглежда предприятието като отворена система, а индивида като социален. Тя признава ролята на човешкия фактор и го разглежда като равностоен на всички останали, както и с неизчерпан потенциал.
Роля на организацията за подобряване на икономическите резултати от дейността на предприятието. Ролята се проявява чрез по-доброто използване на факторите по време. Факторите биват материали, оръдия на труда, човешки фактор.

• Що се отнася до оръдията на труда, организацията трябва да съдейства за пълното им натоварване с полезна работа в различни интервали от време.
• Предмети на труда – организацията трябва да съдейства за съкращаване на периода за който се извършва тяхната трансформация от входни ресурси в изходни продукти.
• Човешки фактор – задача на организацията е да постигне по-доброто му използване, както по време, в ракмака на смяната така и по квалификация

Организацията не определя съдържателната страна на процеса, какъвто и да е той. Чрез нея се определя съотношението между различните фактори, съобразно определен обем работа. Също така разпределят се задачите между изпълнителите  и се определя времето и мястото на тяхното извършване. В резултата на по-доброто организиране на процесите се постигат следните резлутати:

• Повишаване на производителността на труда
• Намаляване на разходите(снижаване на себестойността)
• Съкращаване на сроковете за изпълнение на поръчките
• Повишаване на качеството
• Повишаване на гъвкавостта на системата

Производствен процес(процес на обслужване) – предтавлява съвкупност от взаимносвъзрани дейности, които пряко или косвено допринасят за трансформиране на входните ресурси в изходни продукти. Производствения процес трябва да бъде структуриран с оглед по-доброто му организиране. Структурирането представлява обособяването на относително самостоятелните съставни части на процеса до най-малката възможна. Структурирането не е самоцелно, то е предпоставка за доброто организиране на процеса. Производствените процеси могат да бъдат класифицирани по различни критерии:

• Според начина на осъществяване на въздействието(степента на механизация и автоматизация на процеса)
  • Ръчни
  • Машинно-ръчни
  • Машинни
  • Апаратурни
• Според начина им на протичане във времето
  • Прекъсваеми
  • Периодични(циклични)
  • Непрекъсваеми
• Според характера на въздействието и преобразуването
  • Процеси на физическо въздействие и преобразуване – чрез тях се променя формата на свойствата и характеристиките на предметите на труда и след всяка част от процеса те се доближават до крайния продукт. Протичат в промишлеността, строителството, ресторантьорството
  • Процеси на физиологическо въздействие и преобразоване в резултат на които се променя физиологичното състояние на живите организми. Здравеопазването, животновъдство, туризма, ресторантьорството
  • Информационно въздействие и преобразуване – предаване, приемане, съхранение, обработка на информация и т.н. Пример е процесът на обучение, телекомуникационното обслужване, счетоводни услуги и др.
  • Процеси на обмен, в резултат на които се променя собствеността, като следствие от покупкопродажбата. Търговия
  • Промяна на местонахождението. В резултат се променя мястото в пространството и се осъществява предвижването на материалните потоци. Транспорт
  • Процес на съхранение, при който се образуват и съхраняват различни видове запаси.
• Според ролята на процеса за създаване на крайния продукт
  • Основни – това са процесите чрез които се осъществява пряко въздействие върху предметите на труда.
  • Спомагателни – процесите чрез които се създават необходимите условия за протичане на основните процеси. Въздействието чрез тях е косвено
  • Странични
  • Допълнителни

Организирането на производствения процес в предприятието се извършва в 2 аспекта:

• Времеви
• Пространствен

Организиране на процеса във времето – намира израз в определяне и оптимизиране на производствения цикъл(цикъл на обслужване). Той представлява календарното време за което се извършва трансформирането на входните ресурси в изходни или крайни продукти. Основния икономически резултат от съкращаване на цикъла  е ускоряване обръщаемостта на оборотния капитал. На второ място в следствие на съкращаване на цикъла предприятията могат да постигнат конкурентно предимство – нови конкурентни приоритети се отклоняват времето и гъвкавост. Времето се откроява в 3 аспекта:

• Съкращаване на сроковете за изпълнение на поръчките
• Изпълнение на сроковете на поръчките в график
• Съкращаване на срока за разработване и внедряване на продукт на пазара

Възможности на организацията на предприятието за съкращаване на цикъла.

• Съкращаване на продължителността на операциите, които се включват в цикъла – чрез повишаване на квалификацията и чрез подобряване организацията на работните места
• Спазване на принципите на организацията на процесите:
  • принципът на пропорционалност – изисква подържане на необходимото съотношение в производствените възможности на звената изпълняващи последователни части от процеса
  • принцип на паралелността – изисква едновременно или паралелно изпълнение на последователни части от процеса върху различни единици
  • принцип на непрекъснатост – изисква всяка следваща операция да започне веднага след като предходната е завършила за цялата партида
• Преодоляване на престоите по организационни причини – към тях се отнасят престоите произтичащи от организацията на работното време и тези, които се дължат на липса на някакви ресурси

Организиране на процеса в пространството – намира израз в изграждането и рационализирането на производтвената структура на предприятието. Тя представлява съвкупността от структурни единици на предприятието и формите на връзки между тях. Чрез нея се създават структурните звена на предприятието, в които протичат съответните части на процеса и се определя мястото в пространството на тяхното разполагане. Производствената структура се основава на структурата на процеса и представлява организирането на производствените фактори в пространството. Тя има 2 основни компонента:

• Основна структура – представлява съвкупността от звената, в които протичат основните процеси
• Производствената(техническата) инфраструктура на предприятието – съвкупността от звената, в които се осъществяват спомагателни процеси. Към производствената структура се проявяват следните изисквания
  • Спазване на пропорционалност между звената включени в основната структура от една страна
  • Спазване на изискванията на принципа на пропорционалност, според който последователните структурни единици на предприятието да са разположени в близост по между си и в линейна форма.

Избор на организационен тип и форма на организация на процеса – организационният тип на предприятието или на неговите структурни звена представлява съвкупност от признаци, които определят неговата организационно техническа и икономическа характеристика. В различните отрасли тези признаци са разлини, но най-общо те са свързани със специализацията на предприятието или неговите структурни звена. Признаците на количество. Втория признак е обхватът и постоянството на номенклатурата. Третия е като резултат от тези два – степента на специализация на работните места. Обособяват се:

• Единичен
• Сериен
• Масов

Формата на организация на процеса предтавлява конкретен начин на подреждане и отвързване на материалните и човешкия фактор с оглед нормалното протичане на процеса. Чрез нея се определя количеството на необходимите работни места. Както и разполагането им в пространството и взаимодействието и във времето. Прилагат се следните форми:

• Индивидуална
• Групова
• Предметна
• Поточна
• Проектна

Различават се по следните характеристики

• Начин на групиране на работните места в обособени структурни единици и определяне на специализаията им.
• Наличие и дълбочина на разделение на труда
• Начин на придвижване на предметите на труда в пространството

Цели, мисия и визия

Цел –декларация за желан резултат или желано състояние на предприятието и негово подразделение, което се отнася за определен бъдещ период или момент.

• Правила за избор и формулиране на целите. Целта трябва да бъде ясна – желан резултат, период за постигане, отговорен изпълнител.
• Целта трябва да бъде количествено измерима – не се отнася за най-общите и дългосрочни цели.
• Да бъде реалистична – възможност за постигане в реални условия на предприятието
• Класификация на целите – извършва се по различни принципи
  • Същност(насоченост и ориентация) –
    • Цели ориентири – определят предназначението(основната функция на организацията)
    • Цели резултати – дефинират количествено измерими резултати изразяват се в абсолютни показатели, като например степен на използване на ресурсите, производство и реализация на продуктите
    • Цели състояния – дефинира трайни промени в показателите в 2 разновидности
      • Като трайни промени на най-важните показатели(мощност себестойност)
      • Като промени в трайните входове на организацията(персонал, дълготрайни активи, парични средства)

Трите вида цели са тясно свързани с 3те фази в жизнения цикъл на предприятието. Целите ориентири са актуални при формирането на предприятието когато се определя предмета му на дейност, големина и други. Целите резултати са актуални във фазата на функциониране, а целите състояние във фазата развитие, когато се променят най-важните характеристики на организацията.

• Според равнището за което се отнасят
  • Общи – цели за цялата организация
  • Локални – цели за определено звено
  • Обектови – за определено работно место
• По времеви хоризонт
  • Условно постоянни – променят се във времето, но не строго регламентирано кога във времето
  • Временни – задават се за фиксиран период и биват – дългосрочни(преспективни), средносрочни(оперативни), краткосрочни(тактически)
• По възможности за количествено измерване
  • Количествено измерими – приходи от продажби, печалба за определен период
  • Степенно оценяване – относно условия на труд, комфорти условия, нормални, поносими, лоши
  • Качествено оценявани
• По сверите за които се отнасят, съответните цели
  • Пазарни цели – относно реализацията на готовите продукти
  • Производствени цели – за обема на производство
  • Технически цели – използвани машини и технологии
  • Икономически цели – относно използване на производствени ресурси
  • Социални цели – за развитието на персонала
  • Екологични цели – по опазването и възпроизводството на околната среда

Мисия на предприятието – основните характеристики на мисията са:

• Цел, ориентир
• Социална насоченост – изразява обществената полезност към дейността на предприятието
• Идентичност – изразява съществени предимства на организацията по отношение на конкурентите
• Ценностна ориентация – провъзгласява основните ценности на организацията

В мисията могат да се дефинират още

• Отношението към собствениците
• Към персонала
• Към клиентите
• Съображенията на мениджмънта за оцеляване и развитие на организацията

Визия на предприятието – представлява едно обосновано виждане за бъдещето на предприятието, което включва мисията, основната стратегия за развитие на предприятието, желаната фирмена култура.
Основната стратегия за развитие на компанията се определя като база за характерните бъдещи действия по изпълнения на мисията.

Икономически обединения на предприятията

Хоризонтални – на предприятия от един и същи бранш
Вертикални обединения – при тях целите на обединяване са намаляване на разходите чрез рационализация и ограничаване на загубите от междинна търговия.(директна връзка производител потребител)
Коопериране – Кооперацията като вид икономически обединяване намира израз в следните форми

• Икономически съюз – за съвместна работа между оставащи се и самостоятелни, юридически и физически предприятия на базата на договорни отношения. Обединения на предприятия от една и съща свера, които имат за цел насърчаване на общите икономически интереси на своите членове
• Корнер – договорно обединяване от един и същи бранш(хоризонтално обединяване). Предприятията запазват изцяло своята самостоятелност, целта е завладяване пазара на дадена стока. Метали, зърнене храни.
• Картел – обединяване на юридически и икономически самостоятелни предприятия от един и същи бранш за регулиране на определени конкурентни елементи. Картелирането е полезно ако се стреми да отстрани някакъв дефект в производството и вредно ако пречи на основаването на нови предприятия или се стреми да подържа монополно високи цени. Причините за картелиране са много и най-разнообразни, а определяне на продажната цена на своите произведения бе регулиране на свръх производство. За избягване на конкуренцията между картелираните предприятия на всяко едно се определя зона, регистрират се и международни картели, целта е да се премахне конкуренцията на международните пазари и да се подържат добри цени на своите произведения
• Синдикат – особена форма на картел със собствен правен облик, не е браншово обеденение. Синдикатът се различава от картела по това, че предприятията в него запазват своята производствена и юридическа самостоятелност, но загубват търговската си самостоятелност(имат обща търговска дейност)
• Пул – вид икономическо обединение сродно по своята организационна и икономическа принадлежност със синдиката. При него се организира обща пласментна дейност, намира приложение в транспорта и други отрасли.

Концентрация – обединение чрез капиталово участие под едно ръководство

• Дялово участие – форма на капиталово участие на една организация майка, в друго дъщерно предприятие с цел общност на интереси или общо управление. Възниква най-често при санирането, заздравяването на финансовото състояние на предприятията, които предприятия функционират, но временно са неплатежоспособни.
• Концерн – обединение на юридически самостоятелни предприятия от различни отрасли под едно общо ръководство(икономическа зависимост). Обикновено под концерн се разбира, група дъщерни предприятия обединени от едно предприятие майка, което предприятие майка държи акциите на тези обединени предприятия. Много и най-разнообразни
  • Преместване на капитала от по-малко преспективни отрасли в по-прогресивни.
  • Създаване на икономически империи
  • Изравняване на определени отраслови сезонни колебания и рискове. Например предприятия, които създават ски оборудване, да произвеждат и оборудване за летни видове спортове.
• Тръст – обединение на предприятия, които загубват своята юридическа самостоятелност и са поставени под едно общо ръководство, общо управление. Използва се само за много големи предприятия, които се обединяват финансово и стопански в едно ново предприятиет за концентрация на капитала.
• Фузия – обединение на предприятия с по-малко участници от тези в тръстта с цел усвояване на нови технологии, разширяване профила на производство познато в икономиката като диверсификация на производството.

Консорциум – договорно обединение на търговци за осъщестяване на определена дейност с цел усвояване на нови продукти, нови технологии. Те се създават  областта на инвестиционната политика, се създават в банковото дело. В консорциума се прилагат правилата, по които най-често се изглажда акционерното дружество и ООД. Най-често се използват за развитие на нов отрасъл или производство.
Холдингова компания – това са обединения, които могат да се сравнят с акционерно дружество, което обединение има за цел да изключи конкуренцията, между пренадлежащите към нея предприятия и да даде възможност за успешно и планомерно сътрудничоство между тях. В българския търговски закон холдингът се определя като АД, КДА или ООД. Което има за цел под каквато и да е форма да участва в други дружества. Тази дефиниция на холдинга и придава твърде широк профил, т.е. може да се извършва както произодствена така и търговска дейност. Допустимо е дадено дружество да участва в холдинга и без да осъществява някаква стопанска дейност, в такива случаи холдинговото обединение се явява само форма на съвместно управление. Тази форма на обединяване у нас се развива съобразно действащото законодателство.

Типология на предприятията и класификация на предприятията

Всяка една класификация се извършва под формата на критерии. Критериите са:

• Форма на собственост(произход на капитала на предприятието) – биват държавни предприятия, кооперативни, частни, предприятия със смесен капитал, общински предприятия. Предприятията категоризирани по този признак се подчиняват на едни и същи икономически условия и регулатори, различията са в собствеността и произтичащите от това начини на учредяване
• Големина на предприятията – имаме микро предприятия, малки, средни и големи. Аранжирането на предприятията според големина се извршва с комплекс от показатели за броя на заетите, стойността на активите, максималното количество продукция, обема на продажбите. Това е според закона за малките и средни предприятия, който регламентира горните показатели.
• Жизнен цикъл на предприятието – нововъзникнали предприятия(стартовата фаза или фазата на растеж); зрели предприятия във фазата на зрялост и западащи предприятия във фазата на спад.
• Степен на самостоятелност на предприятието – самостоятелни главни предприятия и зависими дъщерни предприятия. Категоризирането по този признак е в зависимост от това кой владее контролния пакет акции. Типичен представител е холдинговото акционерно дружество, то влага своите капитали, за закупуване на контролния пакет акции на други акционерни предприятия.
• Производствена самостоятелност на предприятията – разделя предприятиеята на предпиятия контрактори и субконтрактори
  • Контрактори – обикновено това са по-големи предприятия, които възлагат определена дейност на по-малки предприятия субконтрактори.
• Икономическо предназначение на продуктцията
  • Предприятия за производство на потребителски стоки – за задоволяване на лични и семейни потребности на крайните потребители
  • Предприятия за производство на инвестиционни стоки – за задоволяване потребностите на производствените предприятия
• Характер на отношенията между предприятията
  • Свързани предприятия – по смисъла на закона за малките и средни предприятия са предприятия между, които съществуват следните отношения:
    • Едното предприятие притежава повече от половината от броя на гласовете в общото събрание на другото предприятие
    • Едното предприятие има право да назначава или освобождава повече от половината от членовете на изпълнителния оправителния или надзорния орган на другото предприятие
    • Едното предприятие има право да упражнява решаващо влияние върху другото по силата на договор(клауза или друг учредителен акт.)
  • Предприятия-партьори – не се отнасят горепосочените отношения. Между тях съществува следното отношение – едно от предприятията притежава самостоятелно или заедно едно или повече свързани предприятия от 25-50% от капитала или от броя на гласовете в общото събрание на друго предприятие.
  • Независими предприятия – всяко за което не са в сила отношенията за свързани предприятия и предприятия партьори
• Стопански отрасъл към който принадлежи предприятието
  • Предприятия за материално веществени продукти – индустриални, стопански, строителни
  • Предприятия за услуги(обслужващи предприятия) – транспортни, търговски, туристически
• Основна технология
  • Добивни – свързани с добиването на предмети на труда направо от природата(добив на нефт, природен газ, дърводобив, минерални води и др.)
  • Преработващи – свързани с последваща обработка на продукцията на добивните или селскостопанските предприятия. Продукцията на тези предприятия е с нови потребителски свойства(например нефтопреработващи, дървообработващи, хранителновкусови и др.)
  • Обслужващи – отличават се със задължително присъствие и активно участие на клинта
  • Предприятия за информационни услуги – изучаване на информационните потребности и поръчки на различните категории потребители. Потребностите от информация могат да бъдат в различни области – маркетинговата дейност, иновационната и т.н.
• Форма на организация на пазара
  • Предприятия, продаващи продукцията си на пазар от типа монопол
  • Предприятяи, продаващи продукцията си на пазар от типа дуопол
  • Предприятия, продаващи продукцията си на пазар от типа олигопол
  • Предприятия, продаващи продукцията си на пазар от типа съвършена конкуренция
• Пазарна ориентация на предприятията
  • Експортноориентирани предприятия
  • Предприятия, продаваи основно на вътрешния пазар
• Основни разходообразуващи елементи
  • Предприятия, характеризиращи се с висока трудопоглъщаемост на продукцията
  • Предприятия, характеризиращи се с висока материалопоглъщаемост на продукцията
  • Предприятия, характеризиращи се с висока енергопоглъгаечост на продукцията
  • Смесени – преобладават разходи за труд и са материалопоглъщаеми
• Технологична позиция на предприятията
  • Предприятие-предшественик(пионер) – всяко едно което единствено владее ключова технология, но не е технологичен водач на пазара.
  • Предприятие-последовател – всяко, което следва конкурентите като се стреми да избегне грешките на пионера
  • Предприятие-лидер – предприятие, което владее ключова технология и заема водеща технологична позиция на даден пазар
  • Предприятие-аутсайдер – характеризира се с лоши технологични позиции и не притежава материално техническа база и не може да подържа технико-технологични вериги
• Интернационализация на дейността на предприятията
  • Вътрешни предприятия – създадени в страната независимо от формата на собственост върху, която те са изградени
  • Чуждестранни предприятия – създадени от чуждестранни физически или юридически лица
  • Смесени предприятия – от български и от чуждестранни лица
• Правна форма на предприятията според търговския закон – Основното понятие в търговския закон е предприятието търговец – това е физическо или юридическо лице, което по занятие извършва търговски сделки.
  • Предприятие на едноличен търговец – като едноличен търговец може да се регистрира всяко едно физическо лице, публично предприятие, държавни и общински предприятие, които могат да бъдат ЕООД или ЕАД
  • Публично предприятие
  • Предприятие на търговски дружество(СД, КД, ООД, АД, КДА, държавни предприятия, кооперации) – обединяване на две или повече лица за извършване на търговски сделки.
    • Събирателното дружество се образува от две или повече лица за извършване на търговски сделки под обща форма като съдружниците отговарят солидарно и неограничено
    • Командитното дружество се образува с договор за осъществяване на търговска дейност под обща фирма като един или повече от съдружниците са солидарно и неограничено отговорни, а останалите отговорни до размера на оговорената вноска
    • ООД – може да се образува от едно или повече лица, които отговарят за задълженията си с дяловата си вноска в капитала
    • Акционерно дружество – това чиито капитал е разделен на акции, дружеството отговаря към кредиторите с имуществото си
    • Командитно дружество с акции – дружество на капитала, за вноските на ограничено отговорните съдружници се издават акции
    • Държавни предприятия – търговския закон регламентира тяхната дейност, те не са търговски дружества, но търговския закон регламентира условията за перобразуването им в такива. Те са особено необходими за важни отрасли като енергетика, транспорт, военна индустрия
    • Кооперации – доброволно сдружение на дребни собственици за задоволяване на общите им икономически социални културни нужди и желания. Органите за тяхното управление са 3 – управителен съвет, контролен съвет и общо събрание. Имаме следните видове кооперации:
      • Потребителски кооперации – когато потребителите на услугите на предприятието го притежават
      • Производствени – когато производителите на определени продукти и услуги притежават кооперацията с цел продажба или пък понататъчна обработка на техните продукти(земеделски производствени кооперации)
      • Кооперации притежавани от служителите
      • Кооперации от много съдружници

Особености на предприятията извън индустриалния сектор:

• Селско стопанско предприятие – то е стопанска организация, където в условията на ограничени ресурси и риск се произвеждат и реализират материално веществени продукти от растиниевъдството и животновъдството. То изпълнява функции свързани със снабдяване на индустрията и други производтва с необходимите селскостопански ресурси.
  • Типология на селскостопанските предприятия, според секторите на аграрната сфера
    • Предприятия към аграрния сектор с предмет на дейност производство на продукти от растониевъдството и животновъдството
    • Предприятия към сектор агробизнес свързани с осигуряването, преработката на продукцията от селскостопански продукти
    • Предприятия към обслужващия сектор – ветеринарно санитарните услуги, ремонт и подържане на селскостопанска техника
  • Според типовете дейност биват
    • Растиеновъдни
    • Животновъдни
    • Други
  • Строително предприятия – стопанска организация, която осигурява строително монтажни работи на обекти с производтвено и не производствено предназначение
  • Транспорт
  • Търговия
  • Туризъм

Структура на предприятието. Производтвена структура на предприятието

Под производствена структура на предприятието се разбира съвкупността от производствени поделения(структурни единици), включени в неговия състав, и формите на връзки между тях. Производствената структура се изгражда на базата на производствения процес, който протича в предприятието и затова всички звена, влизащи в производствената струкутра на предприятието, трябва да са подчинени на основанта задача, да осигурят условия за нормално и ефективно протичане на цялостния производствен процес.
Фактори влияещи върху изграждането на производствената структура:

• Номенклатурата на произвежданата продукция
• Конструктивните особености на произвежданата продукция
• Херакерът на прилаганите на технологични процеси
• Обектът и трудопоглъщаемостта на произвежданата продукция
• Степента на специализация на промишленото предприятие и производствените му връзки с други промишлени предприятия
• Суровини и материалите, които се използват за производството на готова продукция
• Организацията на експлоатационното обслужване на производството и др.

Елементи на производствената структура:

• Основна производствена структура
• Управленска структура
• Техническа(инжинерна) инфраструктура
• Социална инфраструктура
• Информационна инфраструктура

Обхват на производствената струра:

• Цех – видове цехове
  • Основни – Смесена специализация на основните цехове – предметно технологична(смесена) форма – в машиностроителното предприятие, където има смесена форма на специализаия, заготвителните цехове могат да се организират по технологичен признак, а механичните и монтажните цехове – по предметен признак. Форми на специализация на основните цехове:
    • Технологична форма – следва се някаква технология
    • Предметна форма – специализацията е производството на този продукт
    • Смесена форма – между двете
  • Спомагателни – спомагат за нормалното протичане на основната дейност, това е ремонтно стопанство, инструментално стопанство, складово стопанство, енергийно стопанство, вътрешнофирмения транспорт,
  • Допълнителни – допълва производството на основните цехове
  • Странични – оползотворява отпадъчния материал от основните цехове и може да се реализира самостоятелно.
• Производствен участък – най-малкото административно-производствено поделение в проимшленото предприятие
• Работни места – част от производствената площ на промишеното предприятие, на която един работник или група работници с помощта на съответни оръдия на труда изпълняват отделни технологични операции по изготвянето на определена продукция или по обслужването на производството.

Класификация на работните места:

• Според професията на обслужващите ги работници, работните места в текстилното предприятие могат да бъдат на: предачи, тъкачи, апретуристи, даракчии и др.
• Според степента на специализация биват – специализирани и неспециализирани(универсални)
• Според броя на машините работните места се делят на: едномашинни и многомашинни
• Според броя на обслужващите ги работници работните места са: индивидуални и колективни(групови)
• Според положинието им спрямо околната среда работните места биват – стационарни и подвижни
• Според степента на механизация работните места биват –

Насоки за усъвършенстване на производствената структура на промишленото предприятие:

• НТП и внедряване на неговите постижения – иновации и нововъведения
• Специализация(специализацията може да е само в част от производството или на цял продукт) и коопериране(кооперация между производители, които заедно произвеждат цялостен продукт, като си разпределят специализацията на отделните елементи)
• Гъвкави автоматизирани производствени системи(ГАПС) –
• Промишлени зони
• Други

Предприятието е основна стопанско организационна форма, чрез която търговецът и неговата фирма осъществяват дейност. Фирмата е наименованието под което търговецът осъщестява занятието си. Целите – ориентири служат за изразяване мисията на предприятието. Жизнения цикъл на предприятието включва времето от създаването на фирмата, функционирането и развитието и спада до нейната ликвидация. Принципи на организация на предприятието. Според принципа истинност и обективност предприятието трябва да бъде реално съществуващо. Под производствена структура на предприятието се разбира съвкупността от производствени поделения. С формирането на производствената структура в предприятието се решават технически, организационни, икономически проблеми. В предприятието имаме основни, спомагателни и допълнителни цехове. Допълнителните цехови служат за производството на стоки допълващи и комплектоващи основните стоки от основното производство.

Организационни структури на упраление

Понятие за организационни структури на управление – организационна структура на управление(ОСУ) – йерархично подредена съвкупност от длъжности и звена на които са дадени права(власт) и са възложени отговорности за управлението на цялостната дейност на организацията.
Традиционни организаионни структури на управление

• Линейна структура – може още да се нарече традиционно управленска линейна структура.
  • Линейна структура на управление с конкретни длъжности
• Функционална структура – традиционна функционална управленска структура
• Линейно-щабна структура

Модерни организационни структури на управление

• Матрична(програмно-целева) структура – примерна схема
• Дивизионална структура
  • Дивизионално-продуктова
  • Дивизонално-иновационна
  • Дивизионално-регионална

Производствена програма

Програма за произвеждане на определен обем продукция за определен период от време. На база на производствената програма правим разчета на ресурсите, необходими за производството. Също така може да се направи прогноза за реализирана продукция и респективно финансовите резултати. Ако е дългосрочна то тя ще бъде и неизменна част от маркетинговата стратегия на предприятието. Производствената програма се характеризира с два типа показатели:

• Качествени показатели
  • Номенклатура на продукцията – това са номерирани всички продукти според вида. Съдържа номер, име на продукта и кратко описание
  • Асортимент – под видове и разделение на различните продукти
    • Ширина на поточната линия – броя на поточните линии ангажирани с различни продукти
    • Дължина на поточната линия – равна е на броя асортименти
    • Дълбочина на поточната линия – разфасовката(например бутилки)
  • Асортиментна структура – показва относителния дял на всеки един продукт в крайната продукция
  • Качество – способността на крайната продукция да задолови потребностите на пазара. То е съвкупност от харакеристики – икономически, екологични, социални и др.
• Количествени
  • Натурални(условно натурални) – количество произведена продукция в натурално изражение – бройка, литри и т.н.
  • Количествено изражение – в пари
    • Обща промишлена продукция – брутен израз на произведената продукция независимо на какъв етап се намира тя(готова, полуготова, реализирана) ОПП=СП + (НП2-НП1) + (ПФ2-ПФ1) + (ИЕ2-ИЕ1) + Спк
      • СП – стокова продукция – произведена но включва и реализирана
      • НП2 – незавършено производство на краен етап
      • НП1 – незавършено производство на начален етап
      • ПФ2 – полуфабрикати на краен етап
      • ПФ1 – полуфабрикати на начален етап
      • ИЕ2 – инструментална екипировка на краен етап
      • ИЕ1 – инструментална екипировка на начален етап
      • Спк – стойност на материалите на клиента(работи на ишлеме)
    • СП=ГП + ПФ(р) + СУ(р) + СУ(вп) + Др
      • ГП – готова продукция
      • ПФ(р) – полуфабрикати реализирани извън предприятието
      • СУ(вп) – стойността на услугите в предприятието
      • СУ(п) – стойността на услугите извън предприятието
      • Др – други
    • Трудови показатели – определя натоварването на работниците
      • ЧЧ= БЗП*Еф
        • ЧЧ – човеко часове
        • БЗП – брой заети в производството
        • Еф – ефективен фонд на работа

Разработване на производствената програма – фактори, които влияят върху разработването на производствената програма

• Външно фирмени
  • Макроикономически – икономически, социални, политически, климатични
  • Микроикономически – конкуренти, потребление, канали за дистрибуция
• Вътрешно фирмени – качество на персонала, качество на капитала, качество на мениджмънта, маркетингови стратегия, финансови фактори

Производствената програма се разделя:

• По време
  • Краткосрочна – 3, 6, 12 месеца – дава ни оптимално натоварване
  • Средносрочно – до 3 години
  • Дългосрочно – над 5 години – определя маркетинговата стратегия на фирмата. Всички краткосрочни проблеми като ограничения на капитала се преодоляват с иновации и инвестиции
• По пространство
  • На работното място
  • На поделение
  • На цех
  • На участък

Етапи на разработване на производствената програма – 4 етапа

• Залага се количеството продукция, което трябва да се произведе
• Разпределяме общия обем по продуктови линии
• Можем ли да произведем това количество продукция с наличните ресурси при оптимално натоварване на производствените мощности
• Производство(изпълнение на производствената програма)

Разлика между фактическа и планирана производствена продукция – ако фактическата е по-малка от планираната, имаме неизпълнение на плана. Ако е повече имаме преизпълнение

Производствена мощност

Производствена мощност – максималното количество продукция произведено за определен период от време при отпимално натоварване на производствените мощности
Особености:

• Винаги се дава в натурално измерение(метри, тонове и т.н.)
• Разделя се по място(работно място, участък, цех, поделение, предприятие)
• По време – седмица, месец, година
• Динамична величина – променлива в течение на времето – тя е свързана с жизнения цикъл на предприятието
• Оптималност

Видове производствени мощности:

• В зависиост от равнището
• В зависимост от начина на определяне на производствения капацитет
  • Теоретичен производствен капацитет – допускаме че машините работят 365 дни по 24 часа и има неограничени ресурси
  • Технически капацитет – неограничен брой ресурси, но имаме ограничен брой време – брой работни дни в годината*брой на смените на ден*брой на часовете в смяната*достиганатото производителност за единица време
  • Икономически(оптимален) капацитет – оптимален брой работни дни*оптимален брой смени на ден*оптимален брой часове на смяна*оптималност за единица време
• В зависимост от гледната точка на планирането
  • Планова – планираш колко да произвеждаш
  • Фактическа отчетност – действително произведената
• В зависимост от момента на определяне
  • Входяща – измерва се в началото на периода
  • Изходяща – измерва се в края
  • Средна – средно претеглена от началната и крайната и хваща динамиката

Фактори, които влияят върху производствената мощност

• Интензивни – водят до повишаване на производствената мощност
  • Повишаване качеството на ресурсите
  • Повишаване мотивацията и квалификацията на персонала
  • По-добър мениджмънт и управление
  • Повишаване качеството на капитала
  • Подобряване организацията на производство
• Екстензивни – повишаване на времето на работа на машините или чрез добавяне на нови машини

Методика и методология за определяне на производствените мощности – има 2 подхода за определяне на производствената мощност

• При първия подход се изхожда от нашите възможности
• При втория подход се изхожда от търсеенто на пазара

ПМ=f(брой машини, време за работа на машината, производителност на една машина)
Определяне средносписъчен състав на машините – Бмс=Бмн + Бмв*Ме/12 – Бми*Ме/12

• Бмн – брой машини в началото на периода
• Бмв – брой машини влезли в експлоатация в даден момент
• Ме – време което са работили
• Бми – брой машини излезли от производство
• Мне – време в което не са работили

Определяме време на работа Кф=Дк*Чд

• Кф – календарен фон работно време
• Дк – брой на днити в календарния период
• Чд – часове в денонощието

За намирането на ефективен фонд работно време има 2 вида производство

• Непрекъснато производство=кф – Тор – Тнир
  • Тор – време за основен ремонт
  • Тнпр – време за неизбежни прекъсвания
• Прекъснато производство – РФ=(Дк-Дп-Дпр)СД*Чсм
  • РФ – режимен фонд
  • ДП – брой почивни дни
  • Дпр – брой празнични дни
  • СД – брой смени в денонощие
  • Чсм – брой часове в смяната
• Ефир – Рф-Тор-Тнир

Производителност на машината(Пир) – дадена е в техническа характеристика на машината
Определяне на производствената мощност

• При непрекъснат режим – ПМ=Бмс*Ефнир*Пир
• При прекъснат – ПМ=Бмс*Ефир*Пир

Производствената мощност се съпоставя с производствената програма ПМ=><ПП
Коефициенти на използване на производствените мощности

• Коефициент на използване=ПМ(отчетна)/ПМ(планова)
• Коефициенти на интензивно използване = Пир(отчетна)/Пир(планова)
• Коефициент на екстензивно изпозлване= Еф(отчетна)/Еф(планова)
• Коефициент на интегрирано използване=Кин*Кек
• Коефициент на средносписъчния състав на машините= Бмс(отчетна)/Бмс(планова)
• Коефициент на интегрирано използване=Кин*Кек*Кбмс

Ресурси на предприятието

Основни понятия

• В широк смисъл под ресурси се разбират дадените от природата и създадените чрез труда средства за удовлетворяване на производствените потребности. За да осъществи своята дейност предприятието трябва да разполага с различни ресурси – материални, финансови, трудови, информационни. А за да осъществи своята стопанска дейност трябва да са налице 3 елемента – средства на труда, предмети на труда и жив труд
• Под материални ресурси следва да се разбират разнообразните веществени елементи на производството, изоплзвани за реализиране на неговите цели.

Класификация на материалните ресурси:

• В зависимост от икономическото им предназначение – разделят се на 2 групи
  • Ресурси овеществени във вид на предмет на труда – изследват се от тематиката за краткотрайни активи.
  • Ресурси овеществени във вид на средства на труда – проблемите свързани с тези ресурси се изучават при изследване използването и възпроизводството на дълготрайните активи
• Според въздействието на труда върху тях
  • Природни ресурси – създадени са от природата и може да се разлеждат като предмети на труда. Включват се земя, гори, вятър и др
  • Материални ресурси
• От гледна точка на количеството на природните ресурси
  • Относително ограничени – по-голяма част са ограничените ресурси и затова се очертава тяхната възобновимост. Това деление оказва силно влияние върху тяхното използване.
    • Възобновими – видовете енергийни ресурси, земни ресурси
    • Невъзобновими – ресурсите количеството на които практически се увеличава без производство
  • Практически неограничени – неограничена е енергията на вятъра, слънцето, морските приливи.
• От гледна точка на тяхната възпроизводимост
  • Производствени запаси
  • Полуфабрикати
• В зависимост от производственото си предназначение
  • Основни ресурси – основния компонент на продукта
  • Спомагателни ресурси – различните бои, покриятия на метални конструкции, т.е. използват се в процеса на производство за неговото обслужване
• В зависимост от стадия на прозиводството, в който се намират

Ефективност на използването на материалните ресурси
M=MP/Q
M – материалопоглъщаемост на продукцията
MP – материални разходи за производство на продукция
Q – количество на продукция

Показатели за равнище и показатели на ефективност:

• Показател за относителен разход на материалните ресурси(q)
• Показател за добив(рандеман) на готовия продукт на единица материален ресурс(G)
• Коефициент на извличане на даден компонент от суровината(Ки)
• Коефициент на фактическо използване(Киз)
• Показател за икономия на вторични ресурси(Имр)

Показателите за ефективност се формират чрез измерване на икономическия ефект от използването на материалните ресурси и разходите направени за постигането на този ефект:

• Към групата показатели характеризиращи равнището на използване на материалните ресурси на различни равнища – в предприятие, в отрасъл или в цялото народно стопанство се използва показателят – относителен разход на материални ресурси, който се бележи q=M/Q q – относителна величина на дадения материален ресурс за производството на единица готова продукция M – разходът на материалния ресурс за производството на целия обем продукция Q – обем на продукцията в натурално или стойностно изражение.
• Втори показател – добив(рандеман) на готовия продукт от единица материални ресурси. G=Q/M  G – единица продукция добита от единица материален ресурс Q обем на продукция в натурално или стойностно изражение M – разходът на материалния ресурс за производството на целия обем продукция.
• Трети показател – Коефициент на извличане на полезен компонент на дадена суровина, показва каква част от съдържанието е полезно вещество в изходната суровина. Kи=Qп/Qс Ки – коефициент на извлизане на полезен компонент Qп – количество на компонента в получения продукт, Qc – количеството на същия компонент в суровината.

Относно ефективността на използване на материалните ресурси:

• Материалопоглъщаемост – трябва да намалява Mп=M/Q
• Материалоотдаване – трябва да расте Мо=Q/M

Дълготрайни активи на предприятието

Активи на предприятието – материални, нематериални или финансови ресурси, придобити в резултата на покупка, реализация или дарение, от които се очаква икономическа изгода
Дълготрайни активи на предприятието – обекти, в които предприятието е осъществило дългосрочни инвестиции с цел да реализира предмета на своята дейност.
Оптималното съотношение между тях има съществено значение за повишаване на технологичното равнище на производството, за увеличаване на капацитета, за увеличаване асортимента на продукцията, за повишаване производителността на труда, за повишаване качеството на продукцията, за рентабилност(печалба) от използването им.

• Дълготрайните материални активи са преобладаващ елемент от състава и структурата на дълготрайните активи, имат материално веществена форма и са предназначени за дългократно използване в стопанската дейност. Предназначени за многократно използване, една част от тях участват активно и непосредствено в производствения процес в това число, машини, съоражения, оборудване, транспортни средства, друга създава необходимите условия за нормалното протичане на произвосдтвения процес(производствени и непроизводствени сгради), трети са важен фактор за организацията, управлението и социално битовото осигуряване на персонала. Най-широко приложение намират земи, сгради, машини, съоражения, транспортни средства, стопански инвентар.
• Нематериалните дълготрайни активи са разнообразни по състав и предназначение, те нямат материално веществена форма, но са от съществено значение в употребата им в предприятието от които се очаква икономическа изгода. Елементите на нематериалните дълготрайни активи са:
  • Права върху индустриална собственост, концесии за проучване, изработване и експлоатация на подземни богатства, минерални ресурси, пътища пристанища
  • Права върху интелектуална собственост, патенти, лицензии, ноу-хау, търговски марки
  • Програмни продукти – пакети от програми, създадени или закупени от предприятието за управление на неговото производство, снабдяване и реализация на продукцията.
  • Продукти от развойна дейност – разаботки, документация, проекти за нови продукти, техника, технология и др.
• Дълготрайните финансови активи са средства вложени в други предприятия или фирми с цел получаване на икономическа изгода. Те се разделят
  • Дългосрочни инвестиции – активи на предприятието с цел увеличаване на собствения капитал чрез дивиденти, ренти, лихви, ценни книжа, облигации и намират израз в дялове в акции и други финансови активи в инвестиционният портфейл със срок над 12 месеца, както и в инвестиционни имоти.
  • Инвестиционни имоти – към тях се отнасят земи и сгради, които не се използват от предприятието поради това че са предоставени на трети лица с цел получаване на приходи.
  • Дългосрочни вземания – средства отпуснати на други предприятия под формата на дългосрочен кредит
• Търговска репутация – проявява се при придобиване на актив от предприятието, сделки, фондови борси. Когато едно предприятие придобие друго и последното престава да съществува. Положителната търговска репутация представлява положителна разлика между заплатената цена и действителната справедлива стойност на закупеното предприятие.

Съотношението между различните видове дълготрайни активи е най-обобщената икономическа структура на дълготрайните активи. Съотношението между отделните елементи на дълготрайните активи вътре в основните групи е тяхната технологична структура. Относителния дял на отделните елементи в състава на дълготрайните активи по възрастови групи пердставлява възрастовата структура.
Оценяване и видове оценки на активите:

• Активите в момента на заприходяване се оценяват стойностно по тяхната историческа цена, включително покупната цена и разходите за превеждането на актива в подходящ вид. Оценяват се доставените от вънка активи – цената на придобиване включва – покупната им цена, фактически извършените разходи, свързани с доставката или монтажа и включва изплатените суми за строителство проучване и проектиране.
• Себестойност на активите – заприходяват се ДМА, които са създадени и се използват в предприятието, тази себестойност включва само основните производствени разходи по създаване на активите – разходи за материални, персонал, амортизация, без финансовите и извънредни разходи, т.е. става дума за производствената(технологичната себестойност)
• Справедлива цена – това е сумата за която един актив може да бъде заменен при пряка сделка между информирани и желаещи сделкита купувач и продавач. Тя може да бъде продажна борсова или пазарна цена. По този начин се оценяват безвъзмездно придобитите Д и К активи, осъществени също при инвентаризация излишъци, присъдени вземания и други подобни.

Тези 3 оценки изразяват първоначалната стойност на активите или стойността по която те се заприходяват в предприятието. Използват се още остатъчна и възстановителна стойност на дълготрайните активи.

• Остатъчната стойност е нетната сума, която фирмите очакват да получат от даден дълготрайен материален актив в края на периода на неговото използване, намалена с предполагаемите разходи по ликвидация на този актив.
• Възстановяема стойност е сумата, която предприятието очаква да получи при бъдещо използване на дълготрайния нематериален актив в това число и неговата остатъчна стойност при продажбата.

Амортизация на дълготрайните активи – освен чисто технически износване имаме и морално остаряване. Тя бива от първи и втори род. От първи род е чисто морално чрез поява на нови технологии, а от втори род става въпрос за появата на нови по екологични технологии и т.н.

• Амортизация – паричната стойност на изхабяването на материалните и нематериалните дълготрайни активи
• Амортизационни отчисления – самата финансова операция по отчитане на амортизацията
• Амортизационни норми – установени от предприятието проценти за погасяване стойността на дълготрайните му активи – Ан=100/Тп
• Амортизационна квота – годишната величина на амортизационните отчисления Ак=Ас.Ан/100
• Амортизационна сума – стойността на съответните дълготрайни активи, която се начислява от предприятието в течение на неговия срок на полезно използване.

Методи на амортизация

• Линейни методи на амортизация – този метод е подходящ за предприятия, които притежават активи с по-продължителен срок на използване – сгради машини съоражения
• Нелинейни методи на амортизация
  • Дегресивни намаляващи –
    • Константно дегресивен метод – използва се постоянна за отделните години амортизационна норма и се получава чрез коригиране на нормата на линейния метод чрез коефициент 1,5-2,5
    • Неравномерно намаляващ
  • Прогресивни увеличаващи

Показатели за използване и ефективност на ДМА – разделят се на равнище на използване и ефективност на използване

• Равнище на използване на ДА
  • Коефициент на използване на машините и оборудването Ким=Mд/Mн – Мд – машини действащи; Мн – машини настоящи
  • Коефициент на сменност Кс=(БМх1)+(БМх2)+(БМх3)/ОБМ – БМ-брой машини; ОБМ – общ брой машини и оборудване
  • Коефициент на екстензивно използване Ке=Фф/Феф – Фф – фактически отработен фонд от време; Феф – ефективния фонд от време за работа на машините в часове.
  • Коефициент на интензивно използване на машините Ки=Qg/Qн – Qд – действително изработена оценка на използване по производителност; Qн – количество по норма
  • Коефициент на използване =Кекс*Кинт
• Показатели за ефективност
  • Коефициет на натоварване(фондоотдаване) на ДМА Кн=Q/ДМА
  • Коефициент на поглъщаемост на ДМА(фондопоглъщаемост) Кп=ДМА/Q
  • Рентабилност на дълготрайните активи на предприятието R=Пч*100/ДМА

Основни фактори за повишаване на ефективността на ДМА

• Екстензивните фактори – свързани главно с увеличаване броя на машините, съоръженията и оборудването, които се въвеждат в действие или с увеличаване времето на тяхното използване
  • Увеличаване на броя на машините
  • Временно въвеждане на действие
  • Намаляване времето за доставка монтаж и пускане на експлоатация на оборудването
• Интензивните фактори – изразяват повишаването степента на използване на ДМА на предприятиет в единица време

Краткотрайни активи

Краткотрайните активи са тази част от активите на предприятието, която участва еднократно в процеса на производство и се принася стойностно и веществено изцяло върху произвежданата продукция или извършената услуга. По време на протичане на производствения процес, променят своите свойства и съответно потребителната си стойност. От гледна точна на участието и значението им в стопанската дейност се разделят на 2 части:

• Имуществени ценности – производствени и материални запаси, незавършено производство, разходи за бъдещи периоди, готова продукция, финансови средства
• Имуществени права – различните видове вземания

В състава на краткотрайните активи на предприятието се включват:

• Производствени запаси – те осигуряват нормалното и ритмично протичане на производствения процес и се намират в складовете на предприятията.
  • Суровини
  • Материалите
  • Горивата
  • Купени полуфабрикати
  • Резервни части
  • Амбалаж
• Незавършено производство като елемент на производствения капитал се включват:
  • Продукция, която се намира в процес на обработка на отделните работни места
  • Полуфабрикати
  • Собствено производство за собствени нужди, продукция, която е обработена в даден цех и подлежи на по нататъчна обработка в друг цех на същото предприятие
• Разходи за бъдещи периоди – включват разходи извършени през даден период и се отнасят за продукция, която ще бъде произведена през следващия период
• Готова продукция – готова е за реализация и се насочва към потребителите, може да бъде на склад, на път но още не е изплатена.
• Финансови средства – парични средства в каса и банка отнасят се средства депозирани в други предприятия(акредативи) ценни книжа, благородни метали
• Краткосрочни вземания – включват неполучени средства от продажба на продукция или от оказването на услуги, вземания от съучаствия в други предприятия(дивиденти), вземания от предодставени кредити, вземания по липси, начети.
• Имуществото вложени в краткотрайни активи се нарича оборотно(обръщаемо имущество), в зависимост от неговата ликвидност се разделя на:
  • Лесно обръщаемо – пари в наличност, котирани ценни книжа, платими вземания
  • По трудно обръщаемо продаваемо имущество – запаси от стоки, по-късно платими вземания, ценни книжа, които не са котирани

Структура на краткотрайните активи – това е съотношението между отделните елементи на краткотрайните активи изразено в проценти. Структурата е динимачна величина и е различна за различните производства и отрасли. В отрасъла търговия имат висок дял на стоки за продажба, в предприятията от селскотостопанство имат висок относителен дял материалните запаси, незавършеното производство.
Структурата на краткотрайните активи може да се определи от гледна точка, собствеността на капитала

• Собствен
• Привлечен

В структурата на краткотрайните активи съществен елемент са материалните запаси, които са важни за производството на продукцията. Производствения запас се дели на 2 части

• Текущ запас – количество материал чрез който се осъществява захранване на производството в интервал от време между две поредни доставки, той е променлива величина и се движи между максимум в момента на пристигане и минимум в момента на изчерпването му. Определя се в натурални измерители. Максималния текущ запас за даден материал се определя от две конкретни величини – среднодневен разход на материали и интервала на доставки чрез формулата Зтi = Дj*Tg Дj  – обем средно потребление на даден материал. Tg Обемът на среднодневното потребление Д на даден материал зависи от обема на произвежданата средно за едно денонощие продукция и нормите на разход за даден материал за единица продукция Д=(П*Рн)/Т     П – обем продукция, която следва да се произведе за определен период от време. Рн – разход на материали за единица продукция по норма Т – периодът за който ще се произвежда продукцията в дни.    Определянето на интервалът на доставките е най-важния момент при изчисляване на текущите производтвени запаси
• Гаранционен запас – той се създава за осигуряване на производството с материали, в случай на намаляване на нормалнония ход на снабдяване. Да гарантира за едно пълно изчерване на текущите запаси. Величината на този запас може да се определи като процент от норматива от дни за текущите запаси в зависимост от честотата на доставките. Колкото е по-малък броя на доставките толкова по-голям е делът на гаранционните запаси. Още говориме за производствен запас породен от технологичния процес. Осъществява се в 3 величини
  • Максимален запас – Змах=Зтекмах + Згаранционен
  • Среден запас – Срзапас=Зтекмак/2
  • Минимален запас – Змин=Згаранционен

Оценка на краткотрайните активи при тяхното придобиване

Цена на придобиване – в нея се включва покупната цена и направените разходи а превеждане на актива в подходящ за ползването му вид. По такава цена се оценяват материали полуфабрикати, закупени стоки.
По себестойност – в нея се включват основните производствени разходи направени от предприятието при производството на дадена продукция или извършена услуга. В себестойността не се включват финансови извънредни разходи. Отчитането става по технологична себестойност. Такава оценка се прилага при отчитане на произведената продукция, незавършеното производство и разходите за бъдещи периоди.
Справедлива цена  – това е сумата за която даден актив може да бъде заменен при пряка сделка между информирани и желаещи тази сделка продавач и купувач. Сделката може да се извърши по продажна, борсова или пазарна цена. По такава оценка се оценяват присъдените вземания, безвъзмездно придобитите краткотрайни активи на предприятието.
Текуща цена – това е стойността, която следва да се плати за придобиването на дадени акитви в настоящия момент
Оценка при влагането им в производство – FIFO, LIFO, СПЦ
Стойностната оценка на всички краткотрайни активи, образува неговия оборотен капитал на предприятието. Намира се в постоянно движение. Капиталът в неговите две части – основен капитал(дълготрайни активи) и оборотен капитал(краткотрайни активи), преминава през 3 фази

• Парична фаза
• Производствена фаза
• Стокова фаза

По време на това движение, обръщаемостта на основния и оборотен капитал се различава:

• По характера на функциониране – дълготрайните активи и съответващия им капитал, участват в процеса на производтво в пълен размер без да влизат веществено в произвеждания продукт. Дълготрайните активи запазват натуралната си форма в продължение на редица кръгообороти. Краткотрайните активи и съответващия им оборотен капитал, участват в производтвения процес в рамките на един кръгооборот – те влизат във веществено произвеждания продукт и променят натуралната си форма.
• По начина на въстановяване се различава кръгооборота на основния и оборотния капитал

Пренесената стойност на дълготрайните активи, която след това се превръща в пари не приема веднага своята натурална форма. Това става след продължителен период включващ много кръгообороти, докато възобновяването на оборотния капитал се извършва след всеки кръгооборот. Не е така с оборотния капитал – той започва с пари, извършва кръгооборот, който завършва също с пари, но пари’ т.е. нарастващата им стойност така капиталът в край на кръгооборота – капитала в началото на кръгооборота е равно на Печалба/Загуба
Краткотрайните активи представляват функционални форми на оборотния или работния капитал. Оборотен или работен се нарича капиталът, който предпирятието е вложило в краткотрайни активи. Различаваме нетен оборотен капитал и брутен оборотен капитал. Величината на нетния оборотен капитал се осъществява по формулата НОК – каква част от материалните активи се образуват от собствени сметки и евентулно дългосрочни източници. Брутния оборотен капитал е НОК + краткосрочните задължения. Ефективността от използването на брутния оборотен капитал се оценява чрез показатели за обръщаемост.
Коефициент на обръщаемост(брой на кръгоообороти)=Продажби(П)/Среден остатък на оборотния капитал(СН)
Добре е броя на кръгооборотите да расте
Времетраене на един кръгооборот = брой на дните през, които се отчита показателя(360)/кофициент на обръщаемост
Този показател е добре да намалява
Коефициент на натовареност на оборотния капитал = среден остатък на оборотния капитал/съответните продажби

Управление на човешките ресурси

Същност на управлението на човешките ресурси – съвкупност от принципи, методи, стандарти и политики за формиране и ефективно използване на човешките ресурси в предприятието в съоответствие с неговите интереси  и стратегически цели. Управлението на човешките ресурси третира управлението на хората, които управляват и се занимават с мисловен процес, а не работниците. Система за управление на човешките ресурси. Системата за управление на човешките ресурси обхваща всички дейности по управление на този ресурс осъществяващи се в рамките на едно предприятие, връзките между тези дейности, взаимодействието им със заобикалящата среда и начина на функциониране с цел реализиране целите на предприятието. Системата за управление на човешките ресурси в предприятията се състои от 9 елемента:

• Анализ и проектиране на длъжностите – анализът на длъжностите е изследването на структурата и съдържанието отговорностите компетенциите и взаимовръзките на длъжностите и изискванията към техните изпълнители. Проектирането на длъжностите е дейност свързана с определяне на съдържанието функциите и взаимовръзките между тези длъжности.
• Планирането на човешките ресурси, което се състои в определянето на сегашната и очакваната бъдеща потребност от работната сила по брой структура работни места и длъжности.
• Набиране и подбор на персонала – включва привличането, оценяването и избора на най-подходящите кандидати за работа на конкретната дължност. Набирането на персонала се извършва при създаване на предприятието, увеличаване на производствени мощности в следствие на работа, при продуктови и технологични иновации.
• Обучение и развитие на персонала – обхваща осъвършестване на знанията, уменията способностите и компетентностите на заетите с цел подобряване на тяхното трудово представяне с оглед кариерното им развитие, според индивидуалните нужди и потребности на предприятието
• Оценяване на персонала – представлява характеризиране равнището на трудово представяне на заетите спрямо предварително поставени стандарти и последващо формулиране на насоки за повишаване на това равнище
• Заплащане на труда – дейност по определяне на адекватни справедливи трудови възнаграждения в предприятието. Основните форми и системи за заплащане на труда по отделните длъжности и работни места са:
  • Повременна форма
    • Проста повременна
    • Повременна премиална
  • Сделна форма
    • Пряка сделна
    • Сделна премиална
    • Сделно прогресивна
  • Групова форма
• Осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд – опазване на здравето и трудоспособността чрез добри условия на труд. Това изисква наличие на нормативна ефективна база и значителни усилия и разходи от страна на работодателите
• Усъвършенстване на трудовите отношения – дейност по подържане на трудовия мир и подходящата среда за работа в предприятието и формиране на благоприятни отношения между работещи и управляващи от една страна и работещи и собственика на предприятие от друга страна
• Освобождаване на персонала – чрез форми на доброволно или принудилетно напускане на мениджъри работници, служители поради пенсиониране реорганизация съкращаване и закриване на производствени звена, сливания и поглъщания или системни нарушения на задълженията и отговорностите по трудовия договор.

Персонал на предприятието – всички заети с определена дейност в предприятието. Според връзката на заетите с основните производствени дейности персоналът в промишлените предприятия се дели на две категории – промишлено-производствен персонал и непромишлен персонал.
Състав на персонала на предприятието

• Според характера на изпълняваните функции
  • Изпълнителски персонал – заети с основния производствен процес
  • Разработващ персонал – разработва краткосрочна или дългосрочна политика на фирмата
  • Управлески персонал – мениджмънта на предприятието
  • Обслужващ персонал – извършва дейности по обслужване на посочените видове функции, а именно управленски, разработваща и изпълнителска функция

Класификация на персонала на предприятието

• Работници – основен елемент от състава на персонала на предприятието и в зависимост от функициите които изпълняват се подразделят на основни работници, спомагателни работници, основни спомагателни, ръководители в производствения процес.
• Специалисти – изпълняват разработващите и контролни функции в предприятието, това са инжинери конструктури, технолози, проектанти, началник цехове, организатори, икономисти,
• Ръководители – осъществяват дейноста по стратегическото тактическото и оперативното управление на фирмата, разделят се на висши мениджъри, мениджъри на средно ниво, оперативни мениджъри
• Помощен персонал – изпълняват помощни и обслужващи функции на производствените и управлески процеси във фирмата
• Охрана – по опазване на имущество и продукция и осигуряване на нормални условия на работа

Структура на персонала

• Функционална сктруктура
• Образователна структура
• Квалификационна структура
• Възрастова структура
• Полова структура
• Други видове структури

Производителност на труда е проявление на ефективността на човешкия труд и способността на конкретния труд да произвежда в единица работно време по-голям или по-малък обем продукция
Методи за измерване на производителността на труда

• Натурален метод – производителността на труда се измерва чрез количеството произведена продукция за единица време(в натурални измерители) чрез следните два показателя
  • Производителност на труда в натурално изражение ПТ=Qn/T или ПТ=Qn/брой работници
• Трудов метод – определя равнището и динамиката на производителността в поделенията на фирмата – работно място участък цех, като се използва измерителя трудопоглъщаемост – ПТ=Qнч/Qn
• Стойностен метод – като измерители се използват съпоставими цени на продукцията и производителността на труда в стойностно измерение ПТ=Qc/брой работници

Условия и фактори за нарастване на производителността на труда – това са дадености, които създават предпоставки за изменения на производителността на труда в посока на увеличение или намаление. Биват естествени и обществени

• Естествени
  • Качеството на използваните суровини
  • Шум, вибрация, осветление
  • Съдържание на въздуха
  • Фирмено планиране
  • Материална и морална заинтересованост
• Обществени

Фактори за повишаване производителноста на труда

• Материално-технически и технологични
  • Техническо и технологично равнище на производството, създаване и внедряване на нови и подобрени технологии
  • Усъвършенстване и модернициране на действаща техника и технология, разработване, създаване и използване на нови суровини, горива, енергия с цел подобряване енергийната ефективност на предприятието
• Социално-икономически
  • Усувършенстване системата на нормиране и заплащане на труда и внедряване на съвременни мотивационни техники
  • Подобряване на квалификацията и компетентностите на персонала посредством последващо обучение
  • Усъвършенстване състава и структурата на персонала, подобряване на условията на труд и почивка
• Организационно управленски
  • Подобряване организацията и управлението в предприятието, намаляване на текучеството на персонала
  • Анализ на конкурентите и конкурентноспособността на продукцията
• Природно-географски и климатични
  • Наличие на природни ресурси
  • Местоположение и възможности за добив
  • Условия и възможности за внедряване на нова техника и технология
  • Климатични
  • Геоложки
  • Хидроклиматични особености

Задача за производителността на труда – по плана на фирмата се предвижда индустриалната продукция Q да възлеза на 24млн лева при брой работници за годината 600 души. Фактическото равнище на производителност на труда достигнато през предшестващия период е 35000 лева. Да се определят – равнището по план на производителността на труда и темпът на нарастване на производителноста на труда 40000/35000*100 – 100
Задача 2 – произведената за една година продукция, възлиза на 52 650 370лв, средно списъчния брой работници, заети в производството са 25 души, отработените човеко дни за същия период е 7210, а отработените човеко часове 59 280, да се определи равнището на производителността на труд а чрез натуралните показатели – средночасова, среднодневна, средномесечна и средно годишна производителност на труда  Средночасова 52650370/59280 среднодневна 52650370/7210=7302,41 средномесечна=

Иновационен процес в предприятието

Представа за понятието иновации се изгражда върху 5 основни точки наречени елементи:

• Новост – иновацията е свързана с нова идея, с нов начин(изобретение, техническо решение и други) за разрешаване на нови и стари проблеми.
• Реални промени – въз основа на новостта се осъществява целенасочена дейност по предизвикване на реални промени в което се предлага продукти(продукти, услуги технологии) и в начина по който се произвеждат, разпространяват и реализират на пазара
• Положителна оценка от потребителите(пазара)
• Иновацията като процес – тя не може да се разбере и осъществи ако не се разглежда като процес включващ логически обособени, но свързани фази и операции
• Установим материален или нематериален резултат от въвеждане на новостта – това изискване касае особено нови в световен мащаб продукти(материали, суровини, машини и др.) и технологични процеси. По-трудно новостта може да се открие в осъвършенстване продукти и процеси. Резултатът от новостта може да бъде и нематериален, когато се отнася до организация и управление в предприятието(нови структури, организационни, управленски, нови процедури за вземане на решения, начините на оказването на услуги в непроизводствения сектор)

Към степента на иновациите има съществено значение към степента на новост и позицията от която се оценява тази новост. От гледна точка на световната икономика, иновации са само успешно развити и внедрени принципни новости(нови продукти, нови услуги, нови процеси и организация), които нямат аналог в света.
От практическа гледна точка, оценяването на новостите да бъде от позицията на фирмите и пазарите, за тях е по-естествено да разглеждат всеки нов за тях продукт, процес и т.н., да разглеждат за иновация макар в основата им да лежи световно извесна новост. От практическа гледна точка не би било правилно да ограничаваме иновациите само до новости водещи до радикални в продуктите, услугите, процесите, организацията. Голяма част от иновациите се изразяват в последователни малки усъвършенствания, които водят до комулативен ефект за фирмите.
Една общовалидна дефиниция за всички видове иновации, за иновации на всички равнища зависи от вида иновации от цели, които се проследяват. Примерна дефиниция за продуктовите иновации(напримера на нов продукт) може да бъде следната, продуктовите иновации са инвенции, а под понятието инвенция разбираме нов начин(изобретение, техническо решение) за разрешаване на нови или стари проблеми. Така продуктовите иновации са инвенции преминали през фазите на концепцията, бизнес анализа, лабораторните опити, прототипа, усвояването в редовното производство, въвеждането и на пазара и успешната комерсиализация, т.е. удобрението от потребителите.
Класификация на иновациите – успешната класификация на иновациите улеснява решаването на някои задачи:

• Установяване върху кои типове иновации се гради производствената, управленската и маркетинговата дейност на предриятието
• Улеснява установяване ролята на определените типове иновации за подържане на конкурентните предимства на фирмата
• Сравнение на фирмената практика с тази на конкурентните фирми по отношение вида и структурата на внедряваните иновации, значението им за изпълнението на общата стратегия на предприятието
• Осъвършенстване на мениджмънта на иновациите във фирмата

Класификация според

• Според обекта, в който се реализира новостта
  • Продуктови – намират израз в създаването на нови продукти или осъвършенстването на съществуващите по отношение на техните харакеристики и специфики в резултата на което потребностите на клиентите се задоволяват в по-висока степен
  • Процеси – намира израз в приложението на сравнително нови или нови методи на доставка, може да касае и промени в оборудването, може да означава и промени в човешките ресурси, в методите на работа или комбинация от трите. Процесната иновация би трябвало да води до по-голям обем производство, по-високо качество на продуктите, по-ниски разходи за производство и реализация. В редица производства продуктовите и процесните(технологичните) иновации се извършват едновременно и могат да доведет до промени в състава на използваните суровини, в състави и квалификацията на работната сила
  • Пазарни(маркетингови) – отнасят се до дейности по комерсиализация на продукта: дистрибуция, комуникация, въздействие чрез цените
  • Организационно управленски – тези, които касаят управленските и организационни структури. Намират израз в нови или осъвършенствани структури на управление, нови подходи за приемане на стратегически решения и прочие.
• Според степента на новост и лага между инвенцията и практическото приложение:
  • Основни(радикални) иновации – не се създават от българските фирми, но те трябва да бъдат обект на изучаване, на прогнозиране при разработването на стратегически планове за развитие на фирмата
    • Основни иновации с най-голяма важност
    • Основни иновации със средна
    • Основни иновации с малка важност
  • Подобрени иновации
    • Подобрени иновации с голяма важност
    • Големи иновации
    • Нормални подобрени иновации
    • Еволюционни промени
  • От гледна точка на това дали водят до положителни промени
    • Истински иновации
    • Псевдо иновации
      • Иновации, които подобряват ефективността на системата в краткосрочен период, но в дългосрочена перспектива водят до големи загуби или неравновесия
      • Иновации, които повишават ефективността на един процес, но намаляват ефективността на системата като цяло
      • Неголеми иновации на продукта, които не повишават ефективността при използването му от потребителя
    • Според признаците свързани със стратегическите цели и конкурентната позиция на фирмата – според този признак, продуктите се класифицират както следва
      • Нови продукти в световен мащаб(радикални иновации), които са нови както за фирмата така и за потребителите
      • Нова продуктова линия за фирмата – един типов ред но с променени параметри от гледна точка на по-висока степен на новост
      • Нови продукти, с които се допълва продуктова линия, познат като стоков микс на фирмата, осъвършенствани продукти – нови продукти с по-ниска цена
    • Според степента, в която иновациите променят потребителското поведение
      • Последователни иновации, които не променят потребителските навици, а имат за цел само по-пълното задоволяване на потребностите с помощта на осъвършенстваните изделия
      • Иновации, които променят начините, чрез които се задоволяват определени потребности
      • Иновации, които налагат нови потребителски навици
    • В зависимост от причината, която е дала подтик на процеса на създаване и внедряване на иновации
      • Теглени иновации – разрешават противоречия, несъответствия в процесите, продуктите, пазарното търсене. Идеите за иновации могат да възникнат и в резултат от извършени фундаментални и приложни изследвания. В резултат на тях иновацията е във вид на изобретения, а те съдържат потенциал за задоволяване на нови обществени потребности или за принципно нов начин на задоволяване на съществуващи потребности.
      • Тласкащи иновации – Изобретението е основен резултат от научно техническия процес и когато иновациите са в резултат на такива научнотехнически постижения, каквото е изобретението се дава възможност за технологичен напредък и това поражда тласкащи иновации.
    • Според степента на принуда за извършването им
      • Принудителни иновации
        • Иновации които задължително трябва да бъдат въведени за да отговори фирмата на изискванията на национално и европейско законодателство
        • Обхваща иновации задължителни от гледна точка на оцеляването на фирмата, за да може да се покрият разходи и да задоволят приемливо потребности на собствениците
      • Изборни иновации – избират и приемат по решение на собствениците и мениджърите с цел да се осигури растеж, достигане на конкуренти и постигане на нови конкурентни предимства.

Процес на създаване и внедряване на иновации за първи път

• Генериране на идеята за иновация
• Намиране на научно решение(фундаментални и приложни изследвания)
• Намиране на техническо решение(приложно развитие, развойна дейност)
• Внедряване на технологията или продукта(подготока на производството, комерсиализация)
• Дифузия на новата технология или продукт хоризонтален трансфер

Структура на иновационния процес в предприятието

• Наблюдение и изследване на конкретната вътрешна и външна среда на фирмите – целта на тази фаза е да се инеднтифицират сигналите за заплахи от неблагоприятно протичане на иновации във фирмата. Тези сигнали могат да дойдат в резултат на изследване на пазарно поведение, конкуренти. Може да са резултат в поява на нова иновация, където се появяват нови технически възможности, заплахите може да са породени и от невъзможността за приспособяване към законодателството, това изисква от фирмите да имат добре развити механизми за тяхното идентифициране и дефиниране в подходящ вид за заемане на управленски решения
• Избор на сигналите за иновация, на които фирмата може да отговори – фирмата трябва да избира онези сигнали за възможни иновации, за които може да осигури ресурси за тази цел трябва да се направят анализи в следните посоки
  • Оценяване на съотвествието на всяка иновационна стратегия с общата фирмена стратегия – за да се разбере дали и подходяща за иновации,
  • Трябва да се анализира компетентността на кадрите, до каква степен са иновативни
  • Оценяване на ползите и разходите за всяка алтернатива
• Осигуряване на ресурси за първоначално развитие на иновационната алтернатива(идея) – осигуряване на ресурс от знания за да може чрез тези знания да се намери решение на проблема. Тези знания могат да бъдат вътре или вън от фирмата и чрез технологичен трансфер чрез различни форми да бъдат приложени в нашата фирма.
• Окончателно развитие и внедряване на иновацията – крайния резултат на тази фаза ще бъде в окончателното развитие и внедряване в пазара на иновацията и обикновенно това е сърцевината в иновационния процес във фирмата, свързана е с много сложни проблеми, а именно проблеми свързани с производството(проектиране, прогнозиране) и също така с маркетинга
• Обучение(извличане на поуки от опита) – последната, но не задължителна фаза на иновационния процес и тя е свързана с мениджмънта на иновациите в бъдеще

Съвременна концепция за продуктово и технологично обновяване

• Пълно съобразяване с потребностите и изискванията на потребителите
• Купувачите се възприемат като интелигентни ползватели
• Използват се потребностите на водещите клиенти за усъвършентване на съществуващите продукти и за определяне на изискванията към новите продукти

Инвестиционен процес в предприятието

Инвестициите са еднократни разходи за придобиване на активи които с достатъчно голяма вероятност могат да осигурят получаване на текущ доход, прираст на капитала и други положителни резултати от инвеститора за дълъг период.
Финансирането е набавяне на капитал, по различни начини, източници, а инвестирането е влагането им.
Преструктурирането на активи в баланса от парични средства във влагането им в дълготрайни и краткотрайни активи, като след това се получава готова продукция и след това отново се преобразуват в парични средства.
Класификация:

• Според вида на активите имаме
  • Инвестиция в дълготрайни материални активи
  • Инвестиции в нематериални
  • Инвестиции в краткотрайни активи(оборотни средства)
  • Инвестиции във финансови активи(дългосрочни инвестиции)
• Според направлението на инвестициите
  • Инвестиции в създаване и продибаване на нови материални и нематериални активи
  • Инвестиции за придобиване на предприятия и обединяване на участия(бизнес комбинации)
  • Инвестиции за разширяване, преконструкция на съществуващи дълготрайни материални активи
  • Дългосрочни инвестиции в дъщерни предприятия, в асоциирани предприятия
• Според основната цел на инвестициите – рискът расте от първата към последната категория
  • Инвестиции за запазване на позициите на пазара
  • Инвестиции за обновяване на дълготрайните материални активи и технологиите
  • Инвестиции за икономии на разходи
  • Инвестиции за увеличение на приходите
  • Инвестиции за навлизане на пазари(нов бизнес)
• Според вида на работите – тази класификация представлява технологичната структура на инвестициите
  • Инвестиции за проектни работи, лицензии
  • Инвестиции за строителни работи
  • Инвестиции за монтажни работи
  • Инвестиции за геоложки и хидро-георожки работи
  • Инвестиции за други разходи
• Според връзката на инвестициите с основния обект
  • Преки инвестиции – зависят от естеството на обекта и са предназначени за машини съоражения сгради, без съпътстващи инвестици.
  • Свързани инвестиции – това са еднократни разходи, които се правят в други предприятия в отрасъла с оглед осигуряване с необходимите суровини и материали или с оглед осигуряване на продажбите на продукцията на предприятието
• Според свободата на избор
  • Неизбежни инвестиции – за опазване на околната среда, за безопасност съобразно нормативните изисквания
  • Незадължителни(изборни) – свързани са с бизнеса относно алтернативите му за растеж

Структура и съдържание на инвестиционния процес – инвестирането е процес на проучвания, анализи проектиране, създаване или придобиване и въвеждане в действие на активи, които могат да носят текущ доход, прираст на капитала и други положителни резултати за осбственика в течение на дълъг период.
Инвестиционен процес в тесен смисъл

• Идентифициране на инвестиционните възможности(търсене на идеи за инвестиране)
• Дефиниране и предварително оценяване на предложенията за инвестиране
• Разработване на идеите за инвестиране
• Оценяване и изобор на най-добрата алтернатива на инвестиране в рамките на всеки проект
• Съставяне на портфейл от проекти с осигурено финансиране

Инвестиционен процес в широк смисъл

• Идентифициране на инвестиционните възможности(търсене на идеи за инвестиране)
• Дефиниране и предварително оценяване на предложенията за инвестиране
• Разработване на идеите за инвестиране
• Оценяване и изобор на най-добрата алтернатива на инвестиране в рамките на всеки проект
• Съставяне на портфейл от проекти с осигурно финансиране
• Изпълнение на проектите
• Слединвестиционен контрол

Частен инвестиционен процес – те се отнасят до отделни обекти и случаи на инвестиране като също се осъществяват въз основа на конкретен проект. Инвестиционния процес се покрива с разбирането за капиталово бюджетиране във фирмите в широк смисъл. Особеностите на по-сложните частни инвестиционни процеси са:

• Голяма продължителност – от няколко месеца до няколко години при което има наличие на лагове
• Много участници с непокриващи се интереси – собственици, мениджъри, строителни фирми, работници и т.н.
• Голяма ресурсоемкост
• Трудна обратимост на инвестиционните решения
• Наличие на риск – от непотвърждаване на изходните допускания, прекъсване на процеса поради финансови затруднения и други.

Инвестиционния процес от гледна точка на предприятието като цяло е непрекъснат процес, който обхваща множество инвестиционни цикли за всички обекти на фирмата и направления на инвестиране.
Концепция на нетната настойща стойност – този метод за оценка се основава на няколко допускания:

• Инвеститорите са от типа рационални инвеститори
  • Получаването на по-голям текущ доход и прираст на капитала изисква от инвеститора по-голям риск
• Налице са добре функциониращи финансови пазари – позволява на индивидите и фирмите да отпускат и получават заеми. По такъв начин индивидите могат да приспособяват своите модели на потребление, а предприятията да приспособяват своите модели на инвестиране.
• При определяне на изискваната норма на възвръщаемост при инвестиране в реални активи инвеститорите изхождат от нормата на възвръщаемост. Дали дадено инвестиционно решение трябва да се приеме или отхвърли, зависи от проверката:
  • Ако финансовия пазар предлага по изгодна алтернатива – инвестициите в реални активи трябва да бъде отхвърлена, ако няма такава алтернатива за инвестиране в изгодни финансови пазари, то може да се приеме инвестицията в реални активи.
  • Сравнението между двете алтернативи се ръководи от ННС, която ако е по-голямо от 0 е изгодна, ако е по-малка е неизгодна.

Принципи на мениджмънт на инвестициите на предприятието

• Инвестиране в интерес на собствениците
• Комплексност на мениджмънта на инвестициите
• Съгласуваност на решенията
• Оптималност
• Икономичност
• Възвръщане на инвестициите
• Съобазяване с риска
• Мениджмънт на инвестициите като неперкъснат процес
• Мениджмънт по вътрешнофирмени стандарти(еталонни стойности)

Процеси при инвестирането и финансирането

Същност на финансирането
Съвкупност от дейности свързани с набавянае на финансови ресурси, необходими за стартиране ,функциониране, развитие и растеж на предприятието
Съвкупност от всички мероприятия, които пряко или косвено водят до снабдяването на пердпрятието с производствения фактор капитал.
Основни принципи на финансиране

• Разходът на държания капитал да съответства на потребностите при нормална производствена дейност на предприятието
• Чрез финансирането трябва да се осигури оптимална структура на капитала
• Направленията на използване на собствените средства трябва да са съобразени със скоростта на оборота на активите, които се финансират
• Изолзването на привлечен капитал изисква много внимателен анализ на риска

Видове финансиране

• Според етапа от жизнения цикъл на предприятието
  • Първоначално
  • Текущо
  • Извънредно
• В зависимост от срока, за който привлеченити финансови ресурси остават в разпореждане на предприятието
  • Краткосрочно
    • Краткосрочни заеми – използват се за финансиране потребностите на предприятието от оборотен капитал или за обслужване на оборотната дейност на предприятието.
      • Банкови
      • Междуфирмени
      • Облигационни – при емитиране от акционерните дружества на облигации.
      • Сконтов кредит
      • Кредит по текуща сметка(контокорентен, овърдрафт)
      • Акцептен кредит
      • Авалов кредит
      • Кредит от доставчици
      • Кредит от клиенти
    • Краткосрочни задължения
      • Към доставчици
      • Към персонал
      • Към бюджета
      • Към социалното осигуряване
    • Средносрочно
    • Дългосрочно
      • Финансиране със собствен капитал(дружествени дялове, дялови вноски, емисия на акции)
      • Финансиране от резерви и неразпределена печалба – резервите са законовоустановени. Ако този резерв надхвърля законо установения минимум, може да се използва за финансиране. Неразпределената печалба е тази след изплащане на лихви данъци и дивиденти се използва за финансиране и съответно става елемент на собствения капитал на предприятието.
      • Амортизационните отчисления като източник на финансиране – включват се в цените на произвежданите стоки и услуги наред с другите разходи за суровини и материали . Като такива постъпват в реален паричен фонд и формират амортизационния фонд предназначен за подмяна на амортизиране дълготрайни активи.
      • Източници на дългосрочно чуждо финансиране(лизинг, факторинг, европейски програми и фондове)
      • Финансиране чрез рисков капитал
    • В зависимост от характера на капитала
      • Собствено финансиране – от собствените вноски на съдружниците
      • Чуждо финансиране – чуждото е чрез кредити, чрез лизинг и други външни източници на финансиране
    • Според източноците на финансови ресурси
      • Вътрешно финансиране – от амортизации, от неразпределена печалба
      • Външно финансиране
    • Самофинансиране – в резултат от капитализация на печалбата, или самонарастващата величина на капитала. Т.е. реинвестираме печалбата, с което нараства размера са собствения капитал.
    • Видове лизинг
      • Оперативен лизинг – лизингополучателя ползва актива, а лизингодателя се задължава да подържа актива в годно за експлоатация състояние
      • Финансов лизинг – след изтичане срока на лизинг собствеността се прехвърля върху лизингополучателя
    • Факторинг – при фаторинга специализирана компания, фактор купува вземанията на субекта, който се нуждае от финансиране преди да е настъпил падежа на неговия кредит, поради тази причина се налага сконтиране на вземанията, т.е. фактор компанията изплаща сконтирана сума от номиналната сума на вземанията на падежа те се реализират в полза

Предимства и недостатъци на финансирането от вътрешни източници

• Предимства
  • Финансова стабилност на предприятието
  • Финансова независимост
  • Минимизиране на риска от изпадане в неплатежеспособност
  • По-висока норма на доходност
  • Висока кредитоспособност и кредитонадеждност
• Недостатъци
  • Средствата не достигат за осъществявавенто на крупни инвестиционни проекти
  • Цената на финансирането със собствени средства е по-висока
  • Предприятието се лишава от ползването на данъчен ефект

Предимства и недостатъци на финансирането от вътрешни източници

• Предимства
  • Предприятието ползва данъчен ефект
  • Възможност за положително проявление на ефекта на финансовия ливеридж
  • По-ниска цена на финансиране
  • Възможност за намаляване на среднопретеглената цена на финансиране
• Недостатъци
  • Увеличена зависимост на предпрятието от външни фактори
  • Увеличаване риска от изпадане в неплатежоспособност
  • Увеличаване на финансовия риск на предпрятието и по-високи изисквания от страна на инвеститорите

Цена на финансиране – разходите, които предпрятието трябва да направи за набавянето на всеки 100лв. финансов ресурс.
Капиталова структура – съвкупност от относителни дялове характеризищи относителното участие на дългосрочните източници на финансиране в общото дългосрочно финансиране
Финансов ливъридж(финансов лост) – изразяа зависимостта между рентабилонстта на собствения капитал на предприятието и степента на неговата дългосрочна задлъжнялост, изразена чрез относителния дял на дългосрочните заеми в общото дългосрочно финансиране. Ефектът на  финансовия ливеридж се изразявва в нарастване на рентабилността на собствения капитал на предприятието, респективно на чистия доход на една акция в общото дългосрочно финансиране при условие че рентабилността на общия дългосрочен капитал привишава следния лихвен процент по отношение на ползвания от предприятието дългосрочен заем. Ако рентабилността е по-малка от процента на дългосрочните заеми, увеличаването на относителния дял на последните в общото дългосрочно финансиране води до наамляване на рентабилността на собствения капитал или до отрицателно проявление на ефекта на финансовия ливеридж.

Взаимодействие на предприятието с външната среда. Технологичен трансфер

Външната среда се разделя на:

• Обща – тя е еднаква за всички
• Конкретна – важи за самото предприятие или отрасъла. Отчасти предприятието може да влияе върху нея

Елементи на общата среда

• Икономически – лихвени проенит, цени, инфлация
• Законодателна среда – закони, наредби, данъчни закони
• Социално-демографска среда – берзаботни, пнсионери, социална защита
• Институционална среда – правителство, НАП, НОИ, патентно ведомство
• Международна бизнес среда – програми по еврофондове, международни стандарти(ISO 9000), митнически закони, международни разпоредби

Елементи на конкретната среда

• Конкретната среда според Майкъл Портър
  • Клиенти
  • Доставчици на ресурси
  • Въвеждане на нови продукти
  • Конкуренция
  • Фирми производители на продукти заместители

Големите фирми тряба да влияят върху конкретната среда, а ако по-малка трябва да се адаптират към нея

• Конкретна среда по метода на Ансофф – разделя я на стратегически сфери на бизнеса. А предприятието за всяка ССБ разработва различни стратегическа стопанска единица, която има следните елементи
  • Ясна ориентация на бизнеса
  • Ясен ценови пазар
  • Ръководна роля на мениджърите
  • Контрол върху доставчиците на ресурси
  • Ясно отличителни предимства

Анализ на общата среда за целите на стратегическото

• Да се дефинира средата
• Събират се данни за средата
  • Фондаментален – събират се вече налична информация
  • Събират се данни вътре в предприятието
• Анализ на данните, прави се SWOT анализ и се адаптираме към средата

Технологичния трансфер е трансфер на знания от предприятието към околната среда и обратно. Това са знания, които решават обикновен технологичен проблем. Особености

• Знанието трябва да бъде системно – да решава определен технологичен проблем
• Трябва да бъде под някаква форма – хартиен, диск, вид контакт с високо квалифициран специалист
• Знанието трябва да бъде разкрито – трябва да е достъпно до купувача
• Знанието трябва да води до полезен резултат

Хоризонтална дифузия – разпръскването на технологията от предприятие в предприятие. Ревъвеждане на технология
Търговски форми за технологичен трансфер – форма която закупуваме. Видове:

• Патент – имаме разработен пазар, вече разработена технология
• Лиценз – закупуваме право да упражняваме определена дейност – разработени пазари, ниска конкуренция, високи печалби
• Споразумения за ноу-хау
• Сливания на фирми
• Франчайзинг
• Проект под ключ – подписване на споразумение с фирма, която проектира и изгражда заводи. Направо се въдеждат в готово предприятие
• Съвмесни предприятия – печелят се общи пазари, технологии и т.н.
• Включване на фирмата в субконтракторна верига – малка фирма, която се включва в по-голям проект
• Търговия с наукопоглъщаеми изделия – високотехнологични машини
• Лизинг
• Ограничено инвестиране на рисков капитал в малки бързо развиващи се предприятия
• Инжинеринг – сътрудничество между фирми в областа на строителството, конструирането
• Съвмесни научни и техночески изследвания
• Взаимоизгодно сътрудничество между предприятия от две страни

Нетърговски форми на технологичен трансфер – няма заплащане – книги, публикации, семинари, интернет
Предпоставки и условия улесняващи технологичния трансфер

• Национална стратегия за иновациите
• Пълна и непротиворечива система от закони, които подпомагат и насърчават иновациите
• Национална иновационна система
• Разработване на качествена инфраструктура за осъществяване на технологичен трансфер
• Финансова обезпеченост

Жизнен цикъл на предприятието

Теория на жизнения цикъл е базирана на 4 основни момента

• Предприятието и продуктът имат ограничено врема на жизнения цикъл
• По време на различните фази на жизнения цикъл на предприятието възникват както благоприятни така и не особено благоприятни
• Обема на продажбите на предприятието варира в различните фази на жизнения цикъл
• По време на различните фази предприятието използва различни стратегии, което води до промени в предприятието

Основни фази на жизнения цикъл

• Възникване на предприятието – обикновено има потребност за някакъв продукт и трябва някой да произведе този продукт
• Укрепване – увеличава си мащаба и завладява пазарни позиции, започва да разработва връзки със съседни фирми
• Растеж – силно увеличаване обема на предприятието, увеличава обема продажби
• Насищане – предприятието достига максималния обем продажби, пазара се насища на продукта. Може да се получи загуба на интерес на продукта
• Спад
• Ликвидация – пълна разпродажба на ДМА и КМА

Фактори, които влияят върху фазите на жизнения цикъл

• Изменения на външната среда
  • Изменения в секторната конкуренция и сложността на прехода към нови пазарни сегменти
  • Изменения в продуктовата конкуренция и сложността на прехода към нови продукти
  • Изменения в държавното регулиране и микроклимат на предприятието
• Изменения в стратегията на предприятието
  • Стратегия на хоризонтална интеграция
  • Стратегия на вертикална интеграция
  • Стратегия на диагонална интеграция
  • Стратегия на специализация
  • Стратегия на диверсификация
• Преструктуриране на предприятието(изменение на вътрешното състояние на предприятието)
  • Преструктуриране, реорганизация, нови хора, нови отдели и т.н.

Стратегии по фазите на жизнения цикъл

• Фази – възникване и укрепване са възможни следните стратегии
  • Матрица на възможностите

	L	H
L	Стагнация	Сливане
H	Оцелява	Поглъща

Конкурентен жизнен цикъл

• Пионерна фирма
• Проникване на конкуренцията
• Стабилност на пазара
• Насищане на продукта и загуба на интерес към него
• Изход от пазара

Пазарен жизнен цикъл

• Пионерна фирма – тя има възможни стратегии
  • Стратегия на единичната нисша
  • Стратегия на множествената нисша
  • Стратегия на масовия пазар
• Проникване на конкуренцията
  • Стратегия на единичната нисша – разполага се по периферията
  • Стратегия на множествената нисша – заема краищата на пазара
  • Стратегия на масовия пазар
• Зрялост на пазара
  • Ранна зрялост – все още има възможности за растеж – получава се фрагментация на пазара
  • Късна зрялост – крайно разпределение на пазара – консулидация на пазара – обединяване на подсегменти
  • Спад на продажбите
  • Ликвидация и изход от пазара

Предимства и недостатъци на теорията на жизнения цикъл

• Теорията е вярна и полезна – на база на кой етап се намира предприятието може да се изгради правилна стратегия, може да се прогнозират бъдещи продажби, може да се направи сравнителен анализ и да се сравни с конкуренцията
• Проблем е тафтологията – използваме обема на продажбите за да опредеми фазата от жизнения ицкъл, но правим и обратното. Стратегията не трябва да се базира само на това. Не винаги може да се определи къде се намираме

Растеж на предприятието

Икономически растеж – нарастване на обема продажби и печалбата
Фактори, които влияята на икономическия растеж

• Фактори на екстензивния растеж – увеличаване на времето на работа на машините, добавят се нови машини
• Фактори на интензивен растеж – увеличаване на продажбите на базата на по-добри ресурси и по-висока ефективност
• Смесен расетж – комбинация от двете
• Устойчив растеж – стабилен, контролиран растеж
• Неусточив растеж – базира се на взимане от капитала
• Завършен ефективен растеж – стабилен растеж, добро управление
• Незавършен неефективне растеж – отрицателен растеж
• Неутрален растеж – нито увеличава, нито намалява благостътоянието на акционерите
• Управляем растеж
• Неуправляем растеж – предприятието има възможността да се възползва от средата

В зависимост от равнището

• Растеж на ниво фирма
• Растеж на ниво стопанска единица

В зависимост от производствените фактори

• Трудовопоглъщащ и капиталовоспестяващ
• Трудовоспестяващ и капиталопоглъщащ

В зависимост от инфлацията

• Инфлационен растеж – нереален растеж, по-високи печалби, но за сметка на по-високи цени
• Неинфлационен растеж

Фактори, които влияят върху растежа – Q=(PhK, HK, M, NR, Tech)

• Физически капитал
• Човешки капитал
• Материали – по-добри материали по-високо производство
• Природни ресурси
• Технологии

Второстепенни фактори

• Икономически
• Политически
• Социалнодемографски
• Международни фактори
• Екологични

Фактори с 5те основни сили според Майкъл Портър

• Клиенти – по-платежоспособни – повече клиенти – растеж
• Доставчици – по-добри доставчици – растеж
• Навлизането на нови фирми на пазара, дори чрез метода на диверсификация – може да има и положителен и отрицателен ефект
• Продукти заместители
• Чиста конкуренция

Избор на правилна стратегия на растеж – преди избиране на правилна стратегия на растеж фирмата трябва да си осигури конкурентно предимство

• Лидерство в разходите – намерила е технология, която намаля разходите
• Диверсификация – фирмата печели лойални клиенти с високо качествен продукт – това води до високи печалби и това и дава конкурентни предимства
  • Концентрация – произвеждаме в точно определен пазарен сегмент
  • Специализация – произвеждаме само един продукт

Избор на стратегия се прави между 3 стратегии

• Стратегия на интензивен растеж – увеличаване на пазарния дял
  • Проникване на продукта – взимане на клиенти от нашите конкуренти или привличане на нови клиенти. Въздействаме върху масовия потребител
  • Разработване на продукта – нови версии на продукта или нови, но близки версии до основния продукт
  • Разширяване на пазара в чисто географски аспект
• Стратегия на интегриран растеж – увеличаване чрез нов бизнес
  • Интеграция назад(регресивна интеграция) – закупуване на фирмата доставчик на ресурси – качествени ресурси на ниски цени
  • Интеграция напред – придобиване на дистрибуционните фирми
  • Хоризонтална интеграция – закупуваме клиенти
• Стратегия на диверсифициран растеж – придобиване на нов бизнес, който произвежда далечен от нашия пордукт
  • Концентрична дивесификация – пускане на пазара на спомагателен продукт, който е близък до основния
  • Хоризонтална диверсификация – пуска се нов продукт на вече съществуващи клиенти
  • Конгломерантна диверсификация – нов продукт на нов пазар

Очаквани печалби от пазара	Очаквана възвръщаемост от инвестиции
+	+	Да се разшири съществуващия пазар и да се инвестира
0	+	Да се запази пазара и реинвестира
–	0	Изтегляне от пазара и дезинвестиране
–	–	Бързо напускане и дезинвестиране